Това е забележителното при градове като Ню Йорк — човек никога не изпитва недостиг от безплатни развлечения.
Великолепен пролетен ден — напълно подходящ за коктейл с джин, както обича да казва Бам Бам — и следобедното слънце топли лицето му, спомня си за уикендите, прекарани на по чашка в лодката на Бам. Майк седи на открито в ресторант от другата страна на улицата и наблюдава как господин Айова забива глава в огромен тип, до който даже Бил ще прилича на джудже, когато в същия миг се появява Джес. Докато приближава, той вижда усмивката й, онова непринудено щастие, което поражда насладата от топлината и слънцето, от анонимността в град, където хората не се блещят един в друг.
Джес застава до масата.
— Не мога да повярвам, че наистина си тук.
Той се насилва да се усмихне.
— Тук съм. — Тонът му издава сила и самообладание.
Джес плъзва слънчевите очила над челото, за да ги нагласи върху главата си. Облякла е крещяща рокля на цветя, която би породила съмнения относно душевното й здраве, ако се появи с нея в родния си град. Тук обаче просто се вписва сред останалите горещи поклонници на модата.
— Къде е Бам? — пита тя.
— Наложи му се някаква работа и не можа да дойде. Само двамата ще сме.
Едва успява да седне, когато сервитьорът си пробива път с рамото напред към масата, готов да услужи или пък, казва си Майк, изпълнен с желание да разгледа по-добре Джес в лице. Отново му хрумва мисълта, че времето й е по-скоро съюзник, отколкото враг. Поръчва си бяло вино и, докато сервитьорът изчезва на бегом, оставя чантата до краката си на пода. Майк опитва да се върне назад към моментите, запечатани върху старите снимки. Тогава Джес все още умееше да се забавлява и макар задушаващата предпазливост, която бе доминирала в неговия и на Сара живот, да се появява, още по времето, когато разбират за първата бременност, маниакалните й страхове се превръщат в начин на живот едва след втория спонтанен аборт.
— Е — казва тя, докато кръстосва крака и се обляга назад, — какво сте наумили двамата с Бам за довечера?
Гледа я и се сеща за нейните клетви: „Никога няма да те лъжа, Майкъл“ и „Няма да има никакви тайни помежду ни, Майкъл“ — това е нейната житейска и брачна философия. Тайната любовна връзка е нещо, което влиза в пряко противоречие с цялата й същност или най-малко с онова, за което се е представяла, докато са били заедно. Дали са били просто празни приказки, или Джес наистина се е съобразявала с това си кредо? Време е да разбере.
Не съществува внимателен подход в такива случаи. Той плъзва плика по масата към нея, съзнавайки, че това ще съсипе напълно добронамереността помежду им.
— Това тук е твое — казва той.
Джес опитва да прочете в очите му някакъв намек за онова, което се случва в момента, но не успява. Взема плика и внимателно изтръсква съдържанието му върху масата.
Първата снимка показва нея и приятеля й, тъпкача, или какъвто ще да е, хванати ръка за ръка на стълбите пред оня хотел. Майк внимателно е поставил тази снимка най-отгоре, преди да затвори плика. Изражението й ще му разкрие цялата истина.
Джес отваря уста и всичката кръв се оттича от лицето й. Не спира да се взира в снимката на някогашното си „аз“, опитва се да не допусне видяното да пробие защитната черупка, която си е изградила през петте години, изминали след загубата на Сара. Очите й се присвиват, опитва се да му покаже, че няма да му позволи да я пречупи. Същият поглед както онази вечер, когато се прибира от Хълма вир-вода, за да й каже, че Сара я няма.
Но черупката се пропуква и той го разбира, когато Джес бавно извръща глава от снимката към улицата с напълно отчужден израз на лицето. Същото като на гимназистката, в която се влюби преди години, застанала пред прозореца на своята спалня, докато полицейската кола спира пред тях, а тя знае, че двамата униформени, които изкачват бавно предните стълби, са дошли да й кажат защо баща й закъснява вече три часа и няма да се прибере от работа.
— Колко време? — пита Майк и усеща как нещо остро и нагорещено се пречупва вътре в него и потъва. Подготвял се е психически за това, но, Боже мой, колко различно е, когато наистина се случва пред очите ти.
Сервитьорът пристига, оставя бялото вино пред Джес и пита дали са готови с поръчката за обяд. Майк поклаща глава и мъжът се изпарява, нацупен от перспективата за минималния бакшиш от подобна поръчка.
— Колко време? — пита той отново и Джес потръпва от гнева в гласа му.
Колкото и да ти се иска да се пресегнеш през масата и да я зашлевиш през лицето, с пълно право между впрочем, налага се да вземеш решение. Искаш да научиш какво се е случило или да я накажеш? Защото можеш да избереш само едно от двете. Не можеш да имаш всичко.