Майк заговаря отново:
— Попаднаха ми случайно.
Джес се засмива с горчивина.
— Съмнявам се. Когато става дума за баща ти, няма случайни работи.
— Откъде знаеш, че ги е правил Лу?
Тя не отговаря. Остава все така загледана към улицата, очите й скачат от един предмет върху друг.
— Ще ми кажеш ли?
— За какво? Сигурна съм, че баща ти е казал всичко.
Ако отрече, ако заяви, че не, напротив, дошъл е да чуе истината от нея, дали няма да опита да го излъже? Нищо не я задължава да каже истината, но ако мисли, че Лу вече го е информирал…
— Защо си дошъл? Да злорадстваш? Да се насладиш на удоволствието, че си ме разобличил? — Джес среща погледа му и Майк вижда една нова решителност, която втвърдява очите й. Разбира, че всеки миг ще се затвори в черупката си.
— Дойдох, за да получа обяснение — казва той с цялото спокойствие, което успява да мобилизира.
— Нищо подобно. Дошъл си, за да ме приковеш към позорния стълб. Обаче знаеш ли какво? Тази роля вече не ме привлича.
— Джес, аз…
— Не. Няма да го допусна. Направих грешка, при това огромна, и тя ме е съсипвала по начин, който никога няма да разбереш. Но аз съм си простила. Изминах дълъг път дотук, но съм си простила и продължих напред. Що се отнася до тази част от живота ми — тя посочва снимките, — това отдавна е обърната страница.
— Аз нямам ли право също да продължа?
Тя грабва чантата от земята.
— Кажи ми поне къде сбърках. Какво те изпрати при другия?
Джес отмества стола и става. Майк също се изправя, заобикаля масата и я хваща над лакътя.
— Не съм искал да го науча, но се случи. И сега в главата ми се прескачат куп въпроси. Мира не ми дават. Не и след станалото със Сара.
Джес не помръдва, но той усеща с цялото си същество желанието й да си тръгне.
— Искам само едно обяснение и мисля, че имам право на това.
Лицето й сякаш омеква мъничко. Той е в правото си. Тя отпуска дръжката на чантата и я оставя отново на земята. Майк освобождава ръката й.
— Благодаря ти — промълвява той и двамата сядат.
— Нека ти бъде ясно. Каквото ти кажа сега, ще бъде всичко. След като си тръгна, темата е приключена завинаги.
Не се притеснявай. След като си тръгнеш, и през ум няма да ми мине да те потърся отново.
Джес вдига чашата с вино, настанява се по-удобно и кръстосва крака. Върху лицето й е изписано негодуванието на жена, готова да бъде подложена на кръстосан разпит.
— Познавам ли го?
— Не.
— Как се казва?
— Мислех, че Лу ти е казал всичко.
— Не е споменавал име.
— А то има ли някакво значение?
— Вероятно не.
Джес отпива от виното.
— Роджър — казва тя. — Лятото, когато се сгодихме, аз наех онази къща в Нюпорт, помниш ли я?
Помни я. През онова лято е много зает. Работата им с Бил се развива успешно. Джес е преподавателка в училище за деца със специални нужди и летата й са свободни ако не броим почасовата работа като сервитьорка. Приятелка от колежа й предлага да наемат къща в Нюпорт заедно с четири други момичета. Джес го пита дали има нещо против и той казва, че няма проблем, даже ще бъде забавно да отскача дотам всяка седмица, за да прекарват заедно деня на плажа.
— Една неделя ти не дойде, а аз се запознах с Роджър на някакъв купон. Той бе в края на четирийсетте и работеше като финансист в Бостън. Толкова бе различен от средата, в която сме израсли двамата с теб. Толкова умен и… книжен, както би го нарекъл ти. Всяка сутрин четеше „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“. Баща ми преглеждаше единствено спортната страница на „Херълд“, докато мама, както ти е известно, не даваше пет пари какво се случва извън Белхам. Роджър се занимаваше с инвестиционни програми, но по душа бе човек на архитектурата и изкуството. Едно лято наел вила в Тоскана. Имаше цял куп истории за пътуванията си из Европа. Много си падаше по ветроходство.
— Искаш да ми кажеш, че те е привлякъл с богатството си?
Тя го стрелва с поглед.
— Не съм толкова повърхностна и ти го знаеш.
Майк пита, вдигнал ръце в недоумение.
— Какво тогава?
— Роджър бе… толкова завършен. Аз не разбирам нищо от инвестиции и не съм ходила по-далече от Род Айланд. А ето, че той прояви интерес към мен и това ме привлече. Желанието да разбера неговия интерес, предполагам. За мен това беше необяснимо. Нямах намерение да се влюбвам.