Мислех, че не си била влюбена, обажда се глас.
Джес забелязва израза на лицето му.
— Това бе много объркан период от живота ми — казва тя почти с молба за прошка в гласа. — Роджър знаеше за теб. Знаеше, че те обичам. Нищо не съм скривала от него. Знаеше, че ме е страх да не те изгубя. Да не изгубя онова, което имахме двамата.
Майк забива нокти в мазолестата си длан, усетил как тръгналата по гръбнака му жега започва да залива лицето.
— Лятото, което прекара на Хамптън Бийч, си се запознал с някакво момиче. Синди или нещо такова. Самият ти ми каза, че си се влюбил в нея.
— По онова време още не бяхме сгодени.
— Тогава бях убедена, че сърцето ми е устроено по начин, който оставя място само за една любов. И вярвах, че това си ти. Избрах теб, защото мислех, че там ми е мястото, но Боже мой, Майкъл, та ние бяхме толкова млади, когато се оженихме! Все още деца. Въобще нямахме представа какво правим.
— И какво стана? Защо реши да скъсаш с Роджър и да се вържеш с мен?
— Не съм се връзвала.
— А как го наричаш?
Джес опира лакът върху облегалката на стола и започва да разтрива чело, сякаш се мъчи да прогони мигрена. Докато я чака да заговори, той вдишва няколко пъти дълбоко, моли се да овладее нарастващото желание да й прасне един. И откъде идва то? Та нали Джес описва събития отпреди двайсет години?
— Дойде септември и трябваше да се връщам на работа — казва тя. — Бях си внушила, че не е възможно мъж като Роджър да се интересува от момиче като мен. Казах си, че правя грешка, и скъсах с него.
— Само че той не искаше да скъсвате.
Джес го поглежда както се гледа отдавнашен познат, когото не си имал желание да виждаш повече.
— Продължил е да се навърта около теб — добавя Майк. — И кога взе решение да възобновиш ебането на пълни обороти?
— Няма нужда да ставаш груб.
— Ами ти как му викаш на това? — Дошъл е чак дотук и се е убедил, че подозренията му са истина. Ебане си е напълно точно.
— Наричам го грешка. Голяма грешка. Опитах да останем приятели — само приятели, — но привличането помежду ни беше твърде силно. Онова, което вършех, бе грешно. Предстоеше ни сватба и това не биваше да се случва. Но се случи и аз знаех, че трябва да сложа край. Каквото и да ти е казал Лу за онази вечер, аз бях на път да прекъсна тази връзка.
— Коя вечер?
— В която се натъкнах на Лу в ресторанта. — Джес търси с поглед очите на Майк. — Не ти ли каза?
— Говорихме само няколко минути. Не се стигна до подробности.
— Имах среща с Роджър в едно заведение на Чарлстаун. Казах му, че всичко е свършило, че не мога повече. Отидох до тоалетната и налетях на Лу, ухилен до уши в коридора. Заведе ме на една маса в задното помещение, започна да разправя колко се радвал да ме види, колко добре съм изглеждала и после сложи снимките върху масата. Точно както направи ти.
Джес отпива от виното.
— Каза ми да скъсам с Роджър, което щях да сторя така или иначе. Каза, че ако ме види с него още един път, ще ти покаже снимките. След това заяви, че трябва да ви сдобря. Отвърнах му, че ще направя опит, а баща ти подчерта, че е в мой собствен интерес да успея.
Майк се мъчи да си припомни онези времена, но не се сеща дори за един случай, при който Джес да се е изказала положително за Лу.
— Всеки ден, докато те чаках да се прибереш у дома, се измъчвах от терзания да не би Лу да ти е казал нещо. А после той се забърка в оная история с бронираните автомобили и когато замина за Флорида, усетих, че мога отново да дишам свободно.
— Какъв късмет си извадила.
— Недей.
— Какво недей?
— Не ме гледай така. Нямаш никакво право да ме съдиш.
— Прости ми, задето ми е трудно да приема за чиста монета всички тия глупости колко си била объркана и как не си могла да разбереш собствените си чувства.
Кожата върху лицето на Джес се дръпва. Връща си предишната твърдост.
— Доста голяма доза нахалство проявяваш след всичко онова, което се случи със Сара.
— Това няма нищо…
— Да не би аз да я пуснах самичка нагоре по Хълма? А нима съм ти казвала някога, че ти си виновен? Казвала ли съм?
Майк избягва погледа й. Жените от околните маси започват да им хвърлят крадливи погледи.