— Да, имаш пълно право. Не съм — заявява Джес. По бузите й се стичат сълзи, но гласът си остава ясен и чист. — А много ми се искаше. Винях теб за случилото се и те мразех, и не можеш да си представиш дори колко пъти ми се е приисквало да ти го изкрещя в лицето. Но не го сторих, Майкъл. Не го сторих, защото ми бе ясно, че подобни думи ще те наранят право в сърцето. На този свят се случват много нещастия и това е едно от тях. Когато разбрах, че съм бременна, трябваше да го сторя, макар това почти да ме уби. Беше грешно и безнравствено и ми бе ясно, че извършвам убийство, но трябваше да го направя. Не можех да вмъкна детето на друг мъж в нашия брак. Беше грешно, обаче го направих. Направих го, защото исках да бъда с теб. Защото те обичах.
Майк се вижда приведен напред, все едно се е измъкнал от кожата си и сега е станал страничен наблюдател на случващото се.
— Беше грешка — повтаря Джес със сгърчено лице, готова да избухне в ридания. — На всеки трябва да му е позволена по една голяма грешка. Няма защо човек да плаща, всеки ден за нея, но аз плащах. Докторът обърка нещата. Цяло чудо е, че Сара изобщо се роди, а после Бог ме наказа и ми отне детето. Моето детенце. Моята Сара.
Майк не успява да се изправи достатъчно бързо. Бедрото му удря масата отдолу, катурва я и преди да успее да реагира, чашата вино и другата, от кафето, се пръсва с трясък на земята. Джес не помръдва.
— Аз ти простих онзи ден на гробището. Сега е твой ред. Кажи, че ми прощаваш.
Майк започва да се препъва в пространството между маси и столове, устремен към улицата. Поглежда наляво, после надясно — не може да реши в коя посока да поеме с омекналите си нозе.
— Кажи, че ми прощаваш — крещи подире му Джес. — Кажи!
Избира посоката и тръгва.
— Кажи! Не си отивай, преди да си го казал!
Не се обръщай назад. Каквото и да стане, продължавай напред и не се обръщай.
40.
Когато спира, челото на Майк е обсипано с капки пот, а гърбът и подмишниците му са вир-вода. Няма представа нито къде се намира, нито колко време е вървял като в несвяст. Изправил се е до някаква пейка, а улицата е изненадващо пуста. Слънчевите лъчи се промъкват между небостъргачите.
Случилото се с Джес е повторение на онова, което стана при последната среща с Лу. Майк отива с нагласата да научи определено нещо само за да бъде изненадан, като от удар в носа, от нещо много, много по-лошо. Очаквал бе да получи от Джес признание за снимките, а сега ето ти бременност.
Тази бременност Майк открива случайно. Двамата наемат втория етаж от къща-близнак и той използва свободната спалня вместо кабинет. Заврял е някъде чек за солидна сума, предназначена за наема, и след като обръща стаята наопаки, без да го открие, решава, че може да го е хвърлил в боклука. Отива в гаража и започва инспекция на чувалите. Наистина открива чека, залепнал за дъното на един чувал, редом с три използвани теста за бременност. Открива най-напред единия, а после и другите два. И трите са положителни. Има опит още от гимназията, когато един ден Джес пристига уплашена у тях с новината, че цикълът й закъснява вече три седмици. Тогава купуват два теста — „невинаги са точни“, пояснява тя — и отиват у тях, понеже майката на Джес е излязла. И двата резултата са отрицателни, а на следващия ден цикълът й идва.
И ето че сега държи в ръка три теста — и трите положителни.
Спомня си чувството на умерена изненада. Обсъждали са бъдещия си брак, и то неведнъж. Семейство с три, а защо не и четири деца. Само че още не са правили опити. Но пък и не са внимавали кой знае колко. Джес не взема хапчета, защото е алергична към тях.
Случват се и спонтанни аборти, казва му тя същата нощ — малко нервна, както преценява чак сега. По време на първия семестър, особено ако бременността е за първи път, спонтанният аборт не е нещо необичайно. Направила си тестовете, но искала да изчака още няколко седмици, преди да му каже. А после помята, както сама е предсказала.
Само дето е било лъжа. Била бременна, само че не с тяхно бебе, и не е имало никакво помятане. Излъгала го е като шаран и той е захапал куката.
Нямаше причина да не й повярваш.
Точно така, защото ако се позамисли човек, нима е възможно истински да познаваш някого? Поемаш обет пред Господа, обещавате си да бъдете честни и прями, само че най-съкровените истини са онези, за които не говориш пред никого, които криеш дори от себе си. Другите виждат само онова, което им позволяваш да видят: истини, примесени с полуистини, мънички лъжи и колосални измами. В крайна сметка вземаш цялата шашма за чиста монета, хвърляш зара и приемаш най-добрата възможност, ако не искаш да останеш самотен цял живот.