— Няма и компютри — обажда се Сам. — Поне лични. Всичко се съхранява на хартия.
— Значи нищо не е записано — обобщава Майк.
— За Кларкстън ли? Силно се съмнявам. Дори когато Роуз Жиру го е направила, бас държа, че всичко е станало тайно — продължава Нанси. — Повечето жени дават измислени имена и плащат в брой. Никакви регистри. А дори да има някаква следа — обзалагам се, че е невъзможно, но нека допуснем, че съществува, — единственият начин да се добера до нея е, като подкупя някого от съответната клиника. Но вероятността е нищожна. Това заведение в Ню Хампшир сигурно го е нямало по времето на Маргърет Кларкстън.
— Искаш да ми кажеш, че няма начин да открием каквото и да било — заключава Майк, изпълнен от усещане за поражение.
— Най-лесният начин е да се пита направо, както си направил ти. Предполагам, че ако Мерик я извика, тя ще отрече. Полицаите нямат навика да провеждат разпити по телефона. Те ти цъфват вкъщи без предупреждение, тикват ти значка под носа и не мирясват, докато не изкопчат от теб онова, заради което са дошли. Той какво мисли по въпроса?
— Каза, че ще провери.
— Но ти не му вярваш — отбелязва Нанси, — затова съм тук сега.
— Позна.
— Мога ли да бъда откровена?
— А ти способна ли си на друго?
В ъгълчето на устата й пробягва усмивка, която изчезва за миг.
— Моите източници съобщават, че полицията вече е открила лични предмети и на трите момичета, скрити под пода в спалнята на Джона. Знаем също за кръвта, намерена върху качулката на якето, знаем и че Джона се е самоубил.
Майк въздъхва дълбоко.
— Съжалявам — казва Нанси. — Не виждам смисъл да продължаваш да ровиш около нещо, което не води доникъде, а само удължава агонията ти.
— Защо само на мен ми се струва, че има нещо странно в цялата работа?
— Жените правят аборти. Не всички, но когато някоя реши да го стори, не тръгва да разправя за това из квартала. Може да се довери на някоя приятелка, но в повечето случаи си трае, кара нататък, мъчи се да свикне с мисълта за стореното.
— Което ме извежда до втора точка — продължава Нанси. — Ти си католик. В качеството си на ревностна католичка, каквато съм — заявявам го от личен опит, — ние, католиците, практикуващи или не, имаме дълбоко вкоренено чувство на срам и вина. Не се правя на психоаналитик, но не ти ли е идвало наум, че, независимо от фактите, си завладян от вътрешна необходимост да ровичкаш непрекъснато и това е свързано с желанието ти да поправиш стореното онази вечер на Хълма?
— Ами ако има някаква връзка с Джона?
— Като например?
— Де да знам — отвръща Майк. — Но това не означава, че такава липсва.
— Неприятно ми е да го кажа — заявява Нанси, — но имам усещането, че се хващаш като удавник за сламка.
— Значи отказваш дори да обмислиш идеята?
— Вземам по двайсетачка на час плюс разходите. Ако искаш да ровя, ще ровя — решението си е твое.
— Мисля, че си струва да опитаме.
— Добре тогава — съгласява се Нанси. — Наета съм официално. Вземам нов бележник и да започваме.
43.
На следващата сутрин телефонът на Майк звъни в седем без четвърт.
— Надин прави сбирка за гледане на ръка довечера у Бам — съобщава Дивия Бил.
— Бам знае ли?
— Знае и ще бъде там. Ти и аз също. Ще се редуваме да снимаме Бам, докато му анализират аурата. Какво правиш в момента?
— Проснал съм се в леглото до едно огромно влажно петно.
— А така.
— От кучешка лига. Какви са тия писъци при теб?
— Сигурно са близначките. Търчат из къщата. Обзалагам се, че Пати им слага кофеин в млякото. Аз си седя край масата в кухнята с кутия овесени ядки. За сведение: „Лъки Чармс“ вече не са онова, което бяха. Закусвал ли си?
— Някои хора обичат да си поспиват в неделя.
— Отскочи до нас. Вземи песа и отец Джак. Близначките имат нужда от някой, който да им изгони духовете, дето са ги обладали.
Майк се пъхва под душа. Планът на Нанси Чайлдс за днес предвижда да влезе в ролята на кръстница в Уелфлийт — град в най-горната част на Кейп Код, — след което ще се прибере по някое време следобед и ако има късмет, ще си уреди среща с Тери Ръсел — сестрата, грижила се за Джона. Обещала е да му се обади по-късно, през седмицата и да го информира дали напредва. Така се разбрали предната вечер.