Той започна да я рита. Тя изстена, опита се да се помръдне. Силните болезнени удари я разтърсиха и най-накрая тя се надигна като отблъсна с ръка крака му.
Когато се увери, че тя няма отново да се строполи, той изсипа съдържанието на един от пликовете върху нея. То се посипа по скута, по главата й, а едно парче се търколи в краката му. От чиста злоба той го настъпи, обра остатъка от горната част на обувката си и го захвърли в скута й.
— Хайде, яж — каза той, — щом си толкова гладна.
Отвърна се с отвращение, когато тя натъпка смачканата пита в устата си.
По време на престоя си в Белсен той бе наблюдавал зверското поведение на толкова много хора, че новата му тактика да я тормози не доведе до желания ефект. Отново отиде до прозореца и погледна навън. Стоя така, докато се сети, че все още държеше плика с мармаладовата пита. В изблик на ярост при мислите, че си бе направил труда да купи храна за това циврещо същество, той нарочно сплеска плика. Усети как мармалада потече по вътрешната страна на плика, а крехкия сладкиш се смачка. С отвращение той захвърли плика към момичето, като я удари по лицето.
Обърна се към прозореца, доволен, че й бе дал да разбере, че е суров и безмилостен. Колкото по-бързо разбереше това, толкова по-добре. В края на улицата той видя да пристига някакъв жълт фургон с вестници и вестникарят, чакащ последното нощно издание, взе една купчина от тях.
Искаше му се да се втурне натам и да купи един вестник, но се страхуваше да се появи повторно на улицата. Наблюдаваше как вестникарят, забързан надолу по улицата, пъха вестници под външните врати. Той пресече улицата и момичето, което бе обслужило Елис в кафенето, излезе на вратата и взе един вестник от него. Тя каза нещо, което го накара да се засмее и все още беше ухилен, когато остави вестника на стъпалата на малката сива къща.
Елис бързо се обърна към вратата, после се спря. Момичето се опитваше да яде кашата от мармалад и трохи, залепнала от вътрешната страна на плика. Тя вдигна поглед, с лице скрито наполовина от лепкавата торба, а очите й трепнаха, когато срещнаха неговите.
Той я подмина и отиде до вратата, отвори я и излезе в коридора. Тъкмо се канеше да слезе по стълбите, когато видя госпожа Уилър с вестник в ръка.
Като я напсува под носа си, той се отдръпна така, че тя да не може да го вижда, но той да я наблюдава.
Госпожа Уилър беше висока, суха жена с изморени очи и рядка посивяваща коса. Между палеца и показалеца си държеше монокъл и надничаше през него във вестника.
Елис се отказа от намерението си. Насочи се към стаята си, отвори вратата с ритник и влезе вътре.
Момичето се бе съвзело и сега седеше на ръба на леглото. Очите им се срещнаха.
— Коя си ти? — понита той грубо. — Как се казваш?
— Грейс Кларк — каза тя уплашено. — Благодаря ти за…
— Я млъквай — рече той злобно. — Нищо не бих ти дал. Абсолютно нищо. Направих го, защото ми дойде до гуша от теб. Къде ще ходиш сега?
Доплака й се.
— Не знам.
— Къде живееш?
— Кампдън Таун.
— Току-що излизаш от затвора, нали?
Тя кимна отчаяно.
— Май ще е по-добре да се върнеш там.
Той отиде до прозореца вбесен, после се обърна и срещна погледа й.
— Какъв глупак съм, че ти помогнах. Защо те изпратиха в затвора?
— Не бях направила нищо. Баща ми беше убит…
— Не ми дрънкай глупости. Прибраха те, защото крадеш, нали?
— Нямах избор — каза тя малко окуражена. — Опитах се да си намеря работа, но никой не взима глухи.
Тя сви ръцете си в юмруци.
— Все опитвах, но безрезултатно. Трябваше да живея.
— Лъжеш — каза той. — Трябва да си получавала някаква парична помощ. Не ми ги приказвай на мен тия.
— Избягах от Женската помощна бойна авиация. Бяха по петите ми. Но баща ми… Беше болен. Нямаше кой да се грижи за него… и аз дезертирах. После падна бомбата…
— Добре, добре — прекъсна я Елис нетърпеливо. — Казах ти, че не ми се слушат трагични истории. Стига ми моята. Значи си крадла, така е, нали? Крадла.
Тя бавно и несигурно се изправи на крака.
— Тръгвам си — каза тя с треперещи устни. — Наричай ме, както си щеш…
Някой почука на вратата. Елис скочи до вратата, избута оттам момичето, като й направи знак да мълчи, отвори леко вратата.