Тя закрепи големия чадър на стените на трапа като покрив над главата му. Прикритието от дъжда за него беше истинско облекчение и той кимна одобрително, когато тя отвори и втория чадър и го нагласи до първия. Двата цветни чадъра прикриваха изцяло трапа от дъжда и го правеха по уютен. Точно в такова място едно дете би мечтало да бъде затворено. И докато лежеше така, прикрит от дъжда и мрачното небе, а фенерът осветяваше ярките цветове на чадърите, Елис се върна в детството си и за няколко мига почувства истинско вълнение.
Грейс вадеше нещата от куфара. Тя измъкна две големи мушами и ги постла върху мократа земя.
— Премести се върху тях, — каза тя — може да хванеш ревматизъм.
Той посочи крака си.
— Оправи крака ми — каза той нетърпеливо. — Остави сега ревматизма. Мислиш ли, че искам да прекарам тук цялата нощ?
Но тя бе заета с куфара и не го гледаше, така че не разбра какво й говори. Това отново го ядоса. (Да си зависим от тази глуха уличница, разбесня се той). Опита се да я докосне, но не можа и бе принуден да остане да лежи неподвижно, и изпълнен с омраза към нея да я чака да се обърне.
— Можеш ли сам? — попита тя, като се приближи и коленичи над него. Той усети мириса на мократа й фланелена пола и върху лицето му паднаха няколко капки от смачканото малко цвете на шапката й.
Той я сграбчи за рамото и я разтърси.
— Кракът ми — извика той. — Направи нещо! Остави влагата. Оправи ми крака!
Но тя явно не бе наблюдавала устните му, защото каза спокойно:
— Надигни се. Аз ще прикрепям крака ти докато се местиш на мушамата.
Той щеше да се възпротиви, да й каже, че въобще не му пука за влагата, но изведнъж усети, че няма сили. Беше му противно да се оставя тя да го ръководи, но в сегашното си състояние толкова по-лесно му бе да прави това, което му казват.
Най-накрая той се добра до мушамата. Грейс се справи с крака му изключително умело. Съвсем внимателно тя го държеше малко над земята и като че ли предугаждаше движенията на Елис, така че той успя да се премести на мушамата без да усети силна болка. Но докато се пренесе, целият плувна в пот и усети, че му се гади. Като видя мъртвешки бледия цвят на лицето му и лъсналата се от пот кожа, тя го натисна да легне, а малката й тъмна ръка здраво стискаше рамото му.
— Донесох малко бренди — каза тя и се извърна към куфара.
Той се загледа в тесния и извит гръб, когато тя се наведе над куфара, в добре оформените й крака. Жалко, че беше толкова обикновена, помисли си той. Имаше хубаво тяло. Лека тръпка на възбуда премина през него, но изчезна в момента, в който усети пареща болка. Тя държеше чаша бренди в ръката си.
— Изпий това — каза тя, като повдигна главата му.
Конякът му помогна. Усети как успокоителната топлина се разлива из целия му организъм и го освобождава от противното усещане, как му вдъхва кураж.
Тя започнада събува обувките му и той изведнъж се почуди дали краката му бяха чисти. Пламна от срам — не беше изпитвал такова чувство от детските си години. Това го под-разни и той се опита да я спре, но не можеше да стигне ръцете й. Остана да лежи неподвижно, загледан в шарените чадъри, ядосан и засрамен, като неоснователно я ненавиждаше и укоряваше, че заради нея бе загубил гордостта си. Тя свали обувките и чорапите му, а после се приближи и започна да разкопчава несръчно копчетата на панталона му.
Той посегна да хване ръцете й, но сграбчи китките й и я загледа свирепо.
— Остави ме на мира — процеди той през зъби. — Какво правиш, по дяволите?
Тя се втренчи изумено в него, а малкото й бяло лице изглеждаше уплашено.
— Няма нищо — каза му тя успокоително. — Искам да оправя крака ти. Трябва да сваля панталоните. Няма никакво значение… някога бях медицинска сестра… е, почти.
— Остави ме на мира — промърмори той, ядосан от това, че се изчервява. Представи си слабите си окосмени крака и потръпна, като си помисли, че тя може да ги види. — Няма да ме събличаш.
Но нежно и загрижено тя продължи да упорства. Щеше да му коства много усилия да я спре и когато тя се отдръпна настрана, той нямаше сили да настоява повече и отново остана да лежи неподвижно, със затворени очи, а тънките му устни се движеха нервно. Остави я да му свали панталона и извърна глава.
Но докато внимателно изхлузваше панталона от стъпалото, без да иска тя го удари и той извика от внезапната болка, която прониза крака му.
Наруга я, но тя не разбра. Искаше му се да я изрита, да я накара да страда като него, но се страхуваше да помръдне, за да не усили собствената си болка.
Повдигна глава и я погледна злобно. Тя бе извадила едно одеяло от куфара и увиваше здравия му крак. Топлината от одеалото му подейства успокоително. Тя прегледа счупения крак на светлината на фенера. Върху бялата му окосмена кожа гладката й тъмна ръка изглеждаше красива.