Далечни изстрели подсетиха Кушман, че няма време за губене. Отиде бързо до вратата и я заключи. После, без да поглежда към Хирш, захвърли есесовската си униформа и застана гол пред огледалото на стената. Не се огледа в него. Твърде добре познаваше крехката си физика, недоразвитите си мускули, тесния си гръден кош и твърдия рус мъх, който покриваше крайниците му. Такова тяло не съответстваше на човек с неговата смелост, проницателност и амбиции. Но въпреки хилавото си тяло умът му работеше отлично. Кушман имаше пълно доверие в будната мисъл, в своята находчивост, далновидност и ловкост. Съчетанието на такъв ум и способности с хилаво тяло изглеждаше нелепо, както би изглеждал скъпоценен камък в пиринчен обков. Той толкова често бе размишлявал за това, че му бе омръзнало. Трябваше да се примири с онова, което природата му бе дала.
В следващите пет напрегнати минути натри ръцете, краката и тялото си с кал и навлече изпокъсаната униформа с цвят каки, като потръпваше от погнуса. Бе я свалил от един гниещ труп и още не можеше да забрави отвратителната операция по отстраняването на дебелите бели ларви от шевовете на дрехата.
Тръгна към един шкаф в другия край на стаята и босият му крак стъпи в кръвта от раните на Хирш. Беше топла и лепкава. Дръпна се инстинктивно и преди да успее да се овладее, слаб вик на ужас се откъсна от пресъхналите му устни. Треперейки, той изтри петата си о ръката на Хирш, после отвори шкафа и извади изцапаните превръзки и документи. Погледът му падна върху документите. Знаеше ги като петте си пръста. Бе запечатал всяка думичка в паметта си.
Кушман бе прозрял края на Германия много преди останалите английски дезертьори да допуснат възможността от поражение. Обсадата на Сталинград бе за него предзнаменование. Разбира се, имаше още време, но краят беше сигурен. Тайно и методично започнал да подготвя бъдещата си безопасност. Не изказа опасенията си пред никого, а продължи да работи в германското министерство на пропагандата и да предава по радиото покварата си на англичаните, които го слушаха, защото мислеха, че има да им каже нещо забавно. Кушман оставяше у другите англичани в Берлин впечатлението, че непрекъснатите съобщения за нови и нови поражения на германците не го тревожат, а всъщност наблюдаваше и чакаше удобна възможност да осъществи плана си.
Едва след като започна успешният десант на английски, канадски и американски части в Нормандия Кушман реши, че моментът е настъпил. Тогава той намекна на своите началници, че би трябвало да го изпратят някъде на действителна военна служба — сега, когато идваше последното изпитание на силите. Способните хора се ценяха, а неговата репутация като верен служител беше безупречна и дори похвална. След няколко дни го назначиха във войсковите части на СС за охрана и го изпратиха в концентрационен лагер в Белсен, като заместник-комендант. Това назначение не беше случайно. Кушман бе подготвил всичко. Белсен беше първата стъпка по пътя към спасението му.
Следващата стъпка беше да намери английски войник, чиято самоличност можеше да приеме. Това му отне много време и търпение, но накрая избра Дейвид Елис, човек без роднини и връзки, а очевидно и без приятели. И нещо по-важно: Елис единствен бе оцелял от своя батальон, разбит при Дюнкерк.
За Кушман не беше трудно да изтръгне необходимата информация от Елис. Беше майстор на изтезанията. Луд от болка, Елис си развърза езика. Не беше трудно да се подменят данните, да се припише на Елис самоличността на един от многото убити в Белсен и да се скрият документите му, докато дойде време Кушман да ги използва. И накрая, не беше трудно да пререже гърлото на Елис, докато той лежеше и бълнуваше в мрака.
Моментът бе настъпил. Английската армия се намираше само на около миля от вратите на Белсен. Хирш бе мъртъв. Никой друг в лагера не знаеше, че Кушман е англичанин. А той бе променил наполовина външния си вид. Погледна се в огледалото. Образът на бледото безизразно лице го подразни. С изключение на очите това бе лице на един обикновен човек от низшите класи. Но очите го отличаваха. Знаеше, че единствено те разкриват истинската му стойност — стоманено-сиви очи, сурови, бдителни, опасни.
С огромно съжаление Кушман отряза малките си черни мустаци, които бе пуснал още като член на Британския фашистки съюз.
Пукотът от стрелба бе застрашително близък. Кушман взе ножа, избърса острието му и се загледа в отражението си в огледалото. Гордееше се със самообладанието и студената си жестокост, и не се поколеба дори за миг. Отвори анатомичната схема, която бе приготвил за последната стъпка в своето преобразяване. С писалка начерта линия върху лицето си от дясното око до брадата, като следваше схемата и внимаваше да не засегне лицевата артерия. Отново взе ножа и, като стисна зъби, заби острието в плътта си. Знаеше, че се нуждае от основателна причина за скритото в превръзки лице. Това бе единственият начин и той дори не трепна.