После изведнъж Кларк получи сърдечен удар и лекарят го предупреди, че следващият удар може да се окаже фатален. Кларк трудно можеше да понесе тази смъртна присъда, стана мрачен и страхлив. Изпрати до Грейс едно дълго истерично писмо, като й заповядваше да се върне у дома. Дадоха й седемдневен отпуск и когато тя си дойде, завари Кларк на легло, беше го страх дори да диша.
Грейс беше придобила умения на болногледачка и веднага се захвана да му създава удобства, да го окуражава и да се суети около него. Грижеше се за къщата, пазаруваше и с големи икономии едва успяваше да се справя с оскъдните му спестявания.
На седмия ден Кларк не искаше и да чуе тя да се върне в частта си. Отказаха й продължаване на отпуската. От санитари имаше нужда, а и Кларк не се намираше в тежко състояние. Но той не можеше да понесе мисълта, че ще остане сам, и накара Грейс да дезертира. Той така умело я скри в къщата, че когато я потърсиха, не я откриха.
Грейс беше ужасена и когато се опита да убеди Кларк да я остави да се предаде, той забрави за болестта си и отново прибягна до камшика.
Грейс не можеше нито да излиза, нито дори да се показва на прозореца, и прекара три неспокойни седмици с Кларк, който я караше да прави всичко за него и не си мръдваше пръста да си помогне сам. Страхът му от смъртта се превърна в горчивина и раздразнителност и той отново изливаше омразата към жена си върху Грейс.
Една нощ по време на въздушно нападение точно върху къщата падна бомба, която уби Кларк, а Грейс изхвърли на улицата. Тя се възстанови в болница, но остана с пробити тъпанчета, обградена с непроницаемата тишина на враждебния свят, в който беше живяла деветнадесет години.
На улицата имаше няколко нещастни случая и, съзнавайки в какво положение се намира, Грейс се направи, че е загубила паметта си и не знае коя е.
Изпратиха я в дом, в който я научиха да чете по устните, докато властите се опитваха да научат името и произхода и. Веднага щом състоянието й се подобри и се научи да се справя с четенето на устни, Грейс избяга от този дом от страх да не открият, че е дезертирала.
Гладът я принуди да краде. Арестуваха я, осъдиха я за първи път, после я освободиха условно, докато съберат сведения за нея. Тя отново избяга и гладът отново я принуди да краде. Пак я арестуваха и я изпратиха пред един уморен и раздразнителен съдия, който веднага я прати в затвора.
Освободиха я след изтичане на присъдата и тя се регистрира в Лигата на приятелите на глухонемите, но не получи помощ от тях и, ако не беше Елис, сега отново щеше да е в затвора.
Не можеше да си позволи да мисли за бъдещето. Елис беше безпомощен, почти в безсъзнание. Беше поела голяма отговорност. Трябваше да намери къде да се скрият, място, където полицията нямаше да ги открие, когато тръгне да ги търси.
Наведе се над Елис, докосна лицето му. Кожата му беше суха и гореща, той промълви нещо неспокойно и отвърна глава.
Тя внимателно пребърка джобовете му, като се надяваше да открие кой е той. Разбра от картата му за самоличност, че се казва Дейвид Елис и че живее на Ръсъл Корт Мийс. Освен картата нямаше други документи, само девет шилинга и шест пенса в джобовете на панталона му.
Докато опипваше дрехите му, разбра, че бяха мокри — дори изцапаната му риза беше влажна. Тя се изправи и погледна намръщено към игрището, докато мислеше. Трябваше да свали мокрите неща от него, иначе щеше да хване пневмония. Усети, че и собствената й пола и палто са влажни и тя се ужаси при мисълта, че и тя може да се разболее.
Трябваше да се върне до клуба и да намери сухи дрехи и за двамата. Едвам успя да изтегли носилката по-навътре в гората и завърза кърпичката си на едно близко дърво, за да отбележи мястото, в случай че стане нещо непредвидено и тя трябва да го открие бързо.
Докосна ръката му.
— Отивам до клуба. Няма да се бавя — но той явно не разбра какво му каза.
— По-скоро ще умра, отколкото да се оставя да ме хванат — смотолеви той. — Няма да викаш доктор.
— Няма да умреш — повтори тя, като й се искаше да бъде толкова уверена, колкото се опитваше да изглежда.
Извади часовника му от портфейла и видя, че е осем без петнадесет. Трябваше да побърза, въпреки че беше сигурна, че никой нямаше да се появи на игрището преди девет часа.
Голфът е игра за богатите, разсъждаваше тя, а богатите не стават толкова рано, за да играят. Въпреки това прекоси бързо игрището, като се оглеждаше внимателно за всякакви признаци на живот, но не видя никого и пристигна в клуба задъхана, но спокойна. Мина през входната врата, която беше оставила незаключена, и отиде до женската съблекалня в другия район на коридора. Внимателно отвори вратата и погледна вътре. Стаята беше малка и тъмна. По стените имаше дървени шкафчета, а в средата й един ред умивалници. Тя влезе и затвори вратата.