След няколко минути полицаят започна да обикаля около клуба с наведена глава, като че ли търсеше нещо по земята. Грейс го наблюдаваше изумено. Знаеше, че той търсеше отпечатъци от стъпките и се сети, че сигурно беше оставила следи.
След миг опасенията й се потвърдиха, защото полицаят коленичи и внимателно започна да изследва земята. Двамата играчи на голф се присъединиха към него и изведнъж той се изправи и посочи към гората.
Грейс затаи дъх.
Толкова скоро, помисли си тя. Ако той иде в гората, ще открие Елис и без да се замисли, тя излезе иззад дървото и застана на открито.
Полицаят и двамата играчи погледнаха право към нея. Деляха ги не повече от двеста и педесет метра, но нито един от тях не прояви интерес към нея и тя се сети, че причината беше в това, че беше в екип за голф и на игрището я взеха за играч.
Тя се обърна и започна да бяга, но така, че да могат да я виждат.
Отдалечи се от гората и затича към втората купчинка. След няколко метра погледна назад. Полицаят й махаше; може би й викаше, но, естествено, тя не можеше да го чуе. Продължи да бяга, стигна до втората купчинка и спря, за да погледне отново назад.
Полицаят идваше след нея. Бягаше бързо, с дълги уверени крачки. Двамата играчи препускаха зад него, но той вече беше набрал петдесетина метра преднина.
Грейс с ужас осъзна, че полицаят бяга бързо — много по-ьрзо от Елис, когато се беше опитал да я хване. Трябваше да напрегне всичките си сили, за да запази преднината, която вече имаше и като се сепна, втурна се сляпо по мократа трева, без да знае и да се интересува къде отива, стига само да ги отведе по-далеч от Елис.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Полицаят Джордж Роджърс се подготви, отметна глава назад и спринтира по тревата. Гордееше се със способностите си на добър бегач. За последните три години беше спечелил местните състезания по надбягване на сто и хиляда и петстотин метра и с гордост беше приел двете малки купи, които сега украсяваха полицата над камината в ергейската му квартира.
По-малката му сестра, Емили Роджърс (тя работеше в полицейския участък) твърдеше, че купите са от излъскан калай, а не от сребро, както Джордж Роджърс наивно се заблуждаваше. Освен това тя смяташе, че ако в състезанията можеха да участвуват всички дошли, а не само няколко местни безделници, които се задъхваха от прекомерно пушене или бяха сакати като Джордж, ще получи купите и с два вързани крака. (Доста преувеличено, разбира се, но Емили обичаше да преувеличава.)
Въпреки че Роджърс никога не би го признал открито, той знаеше, че Емили може да го бие при чисто надбягване. В игрите беше по-добра от него и това го измъчваше.
И сега, когато хукна след Грейс, почувства голямо задоволство. За него това отново беше борба между половете и той беше твърдо решен да отмъсти за минали унижения. Той настигаше момичето и при скъсяването на разстоянието успя да различи скъпата кройка на полата и хубавия кожен жакет. Тези две неща веднага оказаха въздействие върху простия ум на Джордж. Той беше възпитан да уважава по-висшата класа. Целият си живот бе прекарал в провинцията, където класовите различия са рязко очертани. От една страна са собствениците, които притежават земята, от другата страна — тези, които я обработват. Джордж се занимаваше с втората класа, неговият шеф, инспекторът, се занимаваше с първата. И докато тези неща минаваха през главата му, крачките му загубиха своята увереност. Тази млада жена, очевидно от висшата класа, ако се съдеше по дрехите й (а по какво друго можеше да съди човек в тези дни?), въпреки че се държеше подозрително, не нарушаваше закона. Нито един закон не забраняваше да тичаш по игрище за голф и изведнъж Джордж се почуди дали не се спускаше стремглаво в една опасна ситуация, която за него можеше да приключи със строго мъмрене. Той си имаше правило никога да не предприема действия срещу някого, който носи риза и вратовръзка или вдъхващ респект костюм, преди да се посъветва с инспектора. Беше амбициозен и много добре знаеше колко лесно един полицейски служител може да провали повишението си, ако се престарае много.
Той продължи да бяга, но хъсът му се беше изпарил. Грейс набра няколко метра преднина, а двамата играчи на голф, които пуфтяха най-отзад, постепенно скъсиха разстоянието между тях и Роджърс.
Колкото повече Роджърс мислеше, че ще си навлече беля, толкова повече му се искаше на хоризонта да се появи високата, величествена фигура на неговия шеф. Само да му бяха заповядали да настигне тази млада жена, щеше да скочи и да я хване за един миг, но мисълта, че поема отговорността да преследва момиче със скъпа пола и снежнобял жакет го обезкуражаваше.