Момичето се олюля и за негов ужас разстоянието помеж-ду им рязко се скъси. Той инстинктивно забави хода си и с облекчение видя как момичето се съвзема и напредва отново. Като я видя как се спъна, хрумна му една идея. Самият той се препъна, тромаво полетя напред с протегнати ръце и се търколи на земята.
Когато двамата играчи, секретарят на клуба и капитанът на отбора, се приближиха, той бавно се надигна.
— Изкълчих си глезена — оправда се той и леко докосна ботуша си. — Ще ми мине след малко.
— По дяволите, тя се измъква — изпуфтя капитанът на отбора, едва поемайки си дъх.
Секретарят на клуба, дебел мъж, който наближаваше шейсетте, нямаше сили да говори, но размаха развълнувано ръцете си след Грейс, когато тя изчезна зад един склон на игрището, като че ли подканваше Роджърс да продължи да я гони.
Роджърс бавно се изправи на крака.
— Ей сега ще ми мине, господа — каза той, разтривайки крака си и отбягвайки укорителните погледи на двамата мъ-же. — Мисля, че няма нищо нередно в това да тръгна след младата дама? — продължи той като ги погледна разтревожено. — Зная, че се държи странно, господа, но няма смисъл да плашим един от членовете на клуба, нали господа?
Секретарят на клуба отново изпуфтя.
— Тя не е член, по дяволите, — каза той, едва поемайки си дъх. — И за какво по дяволите бяга?
— Според мен тя е откраднала тези дрехи — каза мрачно капитанът на клуба. — Тръгни след нея Роджърс. Ние поемаме цялата отговорност.
— Ще я поемете ли господа? — топчестото му лице светна. — Ако има някаква грешка, вие поемате отговорността?
— Разбира се — отвърна секретарят на клуба. — Тръгвай след нея, човече. Ако не внимаваме, ще ни се изплъзне.
— Не се безпокойте, господа — отвърна Роджърс уверено. Това беше съвсем друга работа. Беше получил заповед и вече много добре си знаеше работата. Отговорността не беше негова и ако тази млада госпожица си мислеше, че ще му се изплъзне, жестоко се лъжеше. Не можеше да си представи, че друго момиче може да бяга бързо като Емили. Наистина, тази млада жена беше набрала преднина, но той щеше да я хване.
— Ще я настигна, господа. Следвайте ме колкото можете по-бързо.
Затича се в посоката, която бе поела Грейс, краката му почти не стъпваха по земята.
Но забавянето му струваше скъпо. Загуби Грейс от погледа си. Наляво се извисяваше склон, който завършваше с редица от препятствия. Надясно се откриваше обширно тревно пространство. Явно момичето беше тръгнало наляво и Роджърс уверено се насочи към препятствията.
Междувременно Грейс бе продължила да бяга без да се обръща назад. Тя всеки момент очакваше да усети дългата ръка на закона върху рамото си, но не спираше и продължи да тича с наведена глава, и свити лакти, дишайки тежко. Тя стигна до стръмния склон с препятствията, заобиколи ги и продължи. За нея не съществуваше нищо, освен мисълта, че трябва да бяга и за малко щеше да се бутне във флагчето и едва успя да го заобиколи.
Останала без дъх, тя погледна през рамо. Виждаше само редицата от препятствия, но полицаят можеше да се покаже всеки момент и тя напрегна всичките си сили, за да продължи да бяга.
Когато стигна до върха на следващия склон, тя се спря объркана. Пред нея се намираше открито, голо пространство. На другия край червено флагче, което й махаше предупредително, сигнализираше за наличието на площадка с дупка. Отчаяно се огледа наляво и надясно, но не видя нищо друго освен същото голо пространство. Щяха да я хванат. Ако тръгнеше да бяга по откритата площ, полицаят щеше да я хване и тя изведнъж се предаде и отчаяно се отпусна на мократа трева.
Удължена сянка на мъж се появи върху тревата в краката й. Тя с ужас погледна нагоре, твърде изтощена, за да се опитва да избяга. Над нея стоеше младият мъж в светложълтия пуловер. Беше метнал чантата си за голф през рамо и гледаше Грейс съчувствено с изключителните си зелени очи.
— Май че си забъркала някаква каша — каза той. — Идва един полицай. Видя ли те?
Тя кимна, прекалено изморена и уплашена, за да говори.
— И какво ще правиш сега? Ще се предадеш покорно? Тя го погледна. Да не би да искаше да й помогне?
— Какво мога да направя? — каза тя, като се изправи на крака с усилие.
— Почти нищо, но аз бих могъл…
Младият мъж погледна назад през рамо. Полицаят все още не се виждаше.
— Мисля, че ще направя нещо. Няма да казваш нищо когато дойдат. Остави всичко на мен.
Той я погледна замислено.
— Глуха си, нали?