Грейс усети, че се изчервява.
— Да — каза тя.
— Така си и мислех. Добре, остави всичко на мен. — Отново погледна през рамото си. — Няма да е лошо да знаеш кой съм. Казвам се Ричард Крейн. Живея ей там. — Махна с ръка в далечината към гората, в която Елис беше скрит. — Играеш ли голф?
Тя поклати глава.
— Няма значение. Ще те науча. Играта не е лоша. Нека отидем до площадката с дупката. Ще поставя и една топка, ако ченгето се усъмни нещо.
Той пусна една топка върху игрището, избра един железен стик и удари топката, като я изпрати към площадката.
— Изглежда лесно, нали? Но не е. Ето, опитай. Пусна друга топка на тревата.
— Не удряй силно, просто завърти стика. Главата му ще свърши останалото.
— Не — запротестира тя, изумено. — Всеки миг ще дойдат. През главата й мина, че този млад мъж може да е луд.
Но зелените очи я принудиха и тя взе стика, усещайки ръцете си отмаляли.
— Застани над топката и когато замахнеш със стика, опитай се да не сгъваш лявата си ръка. Ще удариш топката, ако не поглеждаш нагоре.
С крайчеца на окото си, Грейс видя полицая, който се появи на върха на склона. Поиска да захвърли стика и да побегне, но ръцете на Крейн внезапно стиснаха нейните. Ръцете му бяха хладни, месести, здрави и гъвкави. Тя го погледна умолително.
— Това е единственият ти шанс — каза той. — Завърти стика, дръж главата си надолу и ще удариш топката. Не обръщай внимание на ченгето. Аз ще се оправя с него.
Той отстъпи и нетърпеливо махна на Роджърс да стои настрана.
Без да мисли, тя замахна и удари топката. Топката се издигна, задържа се за малко и падна на петнадесетина метра от площадката.
Крейн се обърна и се усмихна на Роджърс, който го гледаше със зяпнала уста.
— Добър удар за начинаещ, нали? — каза той тихо. — Играеш ли голф, Роджърс?
Роджърс беше смаян. Той погледна изумено Крейн, после Грейс и измърмори, че не играе голф.
— Не знаеш какво си изпуснал — продължи Крейн спокойно. — Това е великолепна игра.
Изведнъж рязко погледна Роджърс, който се почувства още по-неловко.
— Какво, по дяволите, правиш тук, Роджърс, бракониери ли гониш, какво?
— Не, господине — отвърна той смутено, погдеждайки Грейс. — Младата дама, господине.
Той се огледа и видя секретарят на клуба и капитана на отбора да тичат към тях.
— Тези господа ще обяснят всичко.
Крейн хвана Грейс за ръката.
— Да видим какво става тук — каза той, когато тя срещна погледа му. — Предполагам, че всичко това не е защото забравих да ти платя таксата за игра — и той се засмя, за да покаже, че се шегува. Той изглеждаше спокоен и Грейс се опита да му подражава, въпреки че краката й така трепереха, че едвам стоеше на тях. Те се приближиха към двамата мъже, които рязко спряха, когато видяха Крейн. Роджърс ги последва.
— Добро утро — каза Крейн бодро на секретаря на клуба. — Май тая сутрин си захванал доста трудничко упражнение. Мога ли да ви представя сестра си, госпожа Брюър, която ми е дошла на гости.
Секретарят на клуба, почервенял и задъхан, отвори уста и после рязко я затвори. Опулено погледна Грейс.
— Сестра ти — повтори озадачено капитанът на отбора.
— На гости?
— Не се учудвайте толкова — отвърна Крейн усмихнато. — Не правя нищо нередно като забавлявам сестра си, нали?
— Разбира се — побърза да каже капитанът на отбора. („Сестра му, друг път, помисли си той. Толкова му е сестра, колкото е и на мене. Та тя по-скоро е някоя продавачка и е почти дете. Боже господи. Май попаднахме на деликатно положение. Сигурно е някоя бройка за една нощ. Дали Уест е схванал ситуацията?“)
— Джули — каза Крейн на Грейс. — Това е г-н Малкълм, капитанът на клубния отбор, а онзи господин, който не може да си поеме дъх, е г-н Уест, секретарят на клуба. Господинът в синьо е Джордж Роджърс, който играе в местния отбор по крикет, когато не задържа заслужено някой работник, задигнал заблудил се заек.
Грейс успя да изпише усмивка на скованото си лице. Тримата мъже я гледаха със смесени чувства. Нищо не казаха.
— Госпожа Брюър е глуха — продължи спокойно Крейн. — Чете по устните, но не разбира всичко, което се говори, така че ще ви извини за това, че не я посрещнахте с добре дошла при първото й посещение в клуба.
Уест, секретарят на клуба, се почувства неудобно и промърмори, че се радва да се запознае с госпожа Брюър.
— Въпросът е там, че някой е разбил клуба и е влязъл — каза Малкълм, решен да накара Крейн да се почувства неудобно. (Какъв нахалник, да доведе бройката си на игрището), — и липсват някои неща. Ние видяхме г-жа Брюър на игрището, разбрахме, че не е член и я извикахме. Тя побегна и ние казахме на Роджърс да я последва.