Ножът бе неочаквано остър. Преди да осъзнае какво прави, Кушман бе разрязал бузата си до кокал. През кърваво червения процеп на раната се видя оголената, белееща се кост и жълтите, покрити с пломби кътници. Кушман изпусна ножа и залитна напред. Кръвта рукна и обля врата му, изгаряща болка изкриви лицето му. Той се вкопчи в бюрото, черна мъглявина го обгърна, сякаш бе дошла смъртта.
Над него избухна граната и парчета мазилка се посипаха на пода.
Взривът го накара да се опомни. С яростно усилие на волята той си възвърна съзнанието. Надигна се с мъка и затърси иглата и конеца. Като в кошмарен сън заши раната. Единствено силната му воля и мисълта за огромната опасност му помогнаха да направи тази операция. С треперещи ръце уви главата си с мръсните превръзки. Беше се упражнявал, докато се научи да слага превръзките машинално, дори без да гледа в огледалото.
От болката в лицето, загубата на кръв и канонадата отвън, нервите му бяха опънати до краен предел, но той не направи нито една грешка.
Заля с бензин огромното тяло на Хирш, скрито наполовина под бюрото, сложи наблизо собствената си униформа и ботушите. Плисна бензин по стените и мебелите. После се изправи пред огледалото и се огледа още веднъж. Сега никой нямаше да разпознае тази мръсна дрипа. Лицето му бе скрито под кървавите превръзки. Мустаците му ги нямаше. Есесовската униформа бе заменена с бойна униформа с цвят каки.
Дейвид Елис бе готов да посрещне освободителите на Белсен. Едуин Кушман, изменникът, щеше да изчезне завинаги в горящата клада.
ПЪРВА ЧАСТ
ПЪРВА ГЛАВА
Съдията Такър започна заключителната си реч на третия ден от процеса. Той се обърна към съдебните заседатели с думите:
— И така, какво каза инспектор Хънт? Бил е полицейски следовател и познавал подсъдимия от 1934 година. Не е говорил лично с него, но е слушал политическите му речи от време на време и твърди, че познава гласа му. Каза също, че на 3 септември 1939 година бил изпратен във Фолкстоун и останал там до 10 декември 1939 година. Той заяви: „След това се върнах в Лондон. Докато бях във Фолкстоун, слушах едно предаване по радиото. Веднага разпознах гласа на подсъдимия…“
Няколко зрители, успели да влязат в претъпканата съдебна зала, бяха прекарали нощта върху каменните стъпала на Олд Бейли1. Те бяха дошли да видят с очите си подсъдимия, който толкова време им се бе подигравал по германското радио, въобразявайки си, че е в пълна безопасност. Е, сега го бяха пипнали, и никакви юридически доводи, нито безкрайни цитати от стотиците правни книги, затрупали масата на адвоката, нямаше да го спасят.
Свидетелските показания през първия ден на процеса разкриваха колко лесно се бе хванал в капана.
„— Вечерта на 28 май т. г. Вие сте били заедно с някой си лейтенант Пери в една гора в Германия, близо до датската граница при Фленсбург?
— Да.
— И двамата сте събирали дърва за огън?
— Да, събирахме.
— Докато правехте това, видяхте ли някого?
— Срещнахме един човек, който като чели се разхождаше в гората.
— Кой беше този човек?
— Това беше подсъдимият.
— Какво направи той, каза ли ви нещо?
— Посочи няколко паднали клона и рече: «Ето още дърва».
— На какъв език ви заговори най-напред?
— Първо на френски, а после на английски.
— Познахте ли гласа му?
— Да, познах го.
— Чий глас беше?
— Гласът на говорителя от германското радио!“
Сега, в заключителната си реч, съдията отново спомена гласа на подсъдимия.
Една дебела жена, която седеше сред публиката и беше облечена с прашно палто и безформена шапка, украсена с проскубани пера, се наведе над един мъж с опърпано кафяво сако, притиснат до стената и изсумтя:
— Може ли да не му позная гласа — прошепна тя. — Аз бих познала този глас навсякъде. Колко пъти съм го слушала. Добре де, виках си непрекъснато, говори си, колкото щеш. Все тая. Няма да ме трогнеш с плоските си лъжи. Ама ще запееш друга песен кат’ те пипнем. И ето на — запя друга песен.
Мъжът, на когото говореше, се отдръпна от нея. Беше недъгав, смачкан, рус, с жълтеникав цвят на лицето. Синкавият белег, прорязващ дясната половина на лицето му от окото до брадичката, събуди любопитството у жената.
— Бил си във войната, а приятел? Бога ми, добре са ти подредили лицето.