На входната врата тя се спря и отново остави носилката.
— Ето че пристигнахме — каза Крейн, като се доближи до нея. — Сега си на сигурно място. Никой не идва тук.
Тя нищо не каза, но зачака, чудейки се какъв ще бъде следващият ход.
Той извади връзка с ключове и отвори вратата.
— Нека да го вкараме — каза той, — после ще видим какво е положението му.
Внесоха Елис в обширното антре, което бе толкова луксозно обзаведено, че Грейс се спря и заоглежда учудено. Крейн, който се движеше напред, удари свивките на коленете й с носилката и тя се олюля.
Грейс се обърна и го погледна.
— Надясно — каза той. — Първата врата. Ще се оправиш ли?
Тя събра сили, отвори вратата и се промъкна в една светла стая, пълна с цветя и скъпи мебели. До прозореца имаше голям разтегателен диван с бродирано покривало в червено и синьо.
Най-после остави носилката, изправи се и разтри изтръпналите си ръце, докато оглеждаше стаята. Не можеше да приеме за реално това, което виждаше, мислеше, че удобствата и богатството съществуват само в списанията.
— Хайде — каза Крейн, като я наблюдаваше със забавна усмивка. — Ще го оставим за малко, за да те настаним и теб. Ела с мен.
— О, не — каза тя бързо. — Не трябва да го оставяме. Болен е.
— Не се безпокой. Аз ще се погрижа за него. Докато го настанявам, предполагам, че ще искаш да се изкъпеш. Ела и не се противи, ще ти покажа твоята стая и после ще се погрижиш за себе си.
Неохотно тя го последва до една стая в другия край на коридора.
— Тази става ли — каза той, като се отмести.
Тя затаи дъх. Стаята бе много по-разкошно обзаведена от предишната, явно предназначена да задоволи вкусовете на някоя жена с изтънчен вкус.
— Дали става? — повтори тя, като го гледаше изумено. — Тя е разкошна. Да не искаш да кажеш, че е за мен?
— Защо не — подметна той. — Хубава е, но не е нищо особено. Твоя е, докато решим какво ще правим в бъдеще. Оттук има баня. Чувствай се като у дома си.
Той мина покрай нея и отвори вратата на голям вграден гардероб.
— Оттук можеш да вземеш всичко. Мисля, че ще са ти по мярка, но съм сигурен, че няма защо да се безпокоиш, ако не са.
Грейс не можеше да повярва на очите си, гардеробът беше претъпкан с рокли и костюми. Той сякаш не забеляза нейното удивление и отвори чекмеджетата.
— Има всичко, от което се нуждаеш… дори дълги копринени чорапи. Ще имаш достатъчно време да се нагласиш добре.
— Но, аз не мога… — започна Грейс, изчервявайки се.
— Тези неща ще ти харесат много повече от полата на Криси Тейлър — каза той като се усмихна, — при това ще ги носиш с разрешение.
Той внезапно се обърна и погледна през прозореца.
— Бяха на сестра ми. Тя е мъртва. Не съм пипал нищо в стаята. Някога беше нейна. Няма смисъл да пазя тези боклуци. По-добре ги използвай.
— Но — каза Грейс, като отстъпи. — Не бих могла. Прекалено са хубави за мен… не, не мога…
Някакво странно изражение се промъкна в зеления му поглед, но бързо изчезна. Въпреки че Грейс го долови само за миг, то я озадачи, но когато го погледна отново, тя видя само спокойното насмешливо изражение в очите му, на което бе свикнала и се успокои.
— Тя не би имала нищо против. Ти щеше да я харесаш. Беше готова да помогне на всяко нещастно същество. Тя би искала тези дрехи да бъдат твои, така че не се дръж глупаво. Ще те оставя да се изкъпеш и да си избереш нещо, което ще ти подхожда. Обичам гостите ми да изглеждат добре.
Той се обърна към вратата, но тя го спря.
— Но аз нищо не разбирам — каза тя задъхано. — Защо правиш всичко това? Ти нищо не знаеш за мен. Защо правиш всичко това за една непозната.
— Обичам да помагам на хората — вметна той между другото. — Освен това, мисля че си в беда. Самият аз съм изпадал в беда и знам какво е да ти подадат ръка, когато всички други са срещу теб — засмя се той. — Освен това се чувствам и по-благороден.
Той прекара пръсти през сламено-русата си коса.
— Той също е в беда, нали? Интересен ми е. Имам чувството, че е лош, а лошите хора ме привличат. Зная, че е ненормално, но те са толкова по-интересни от обикновените хора, които човек среща всеки ден. Кой е той? Бих искал да ми кажеш.
— Не зная — призна тя с неохота. — Аз самата се чудех кой е той.
— Е, ще открием — каза Крейн. — Сега ще го сложа в леглото. Ти се изкъпи. Не се безпокой за нищо. Когато го настаня удобно, ще те нахраня. Самият аз още не съм закусвал и огладнях от тези вълнения.