Той отиде до вратата, спря се и я погледна напрегнато. Отново й се стори, че долавя странно изражение в погледа му, но тъй като той стоеше с гръб към светлината, тя не беше сигурна.
— На вратата има резе — каза той. — Аз обичам резетата, а ти? Чувствам се сигурен.
Приятната усмивка озари лицето му и той излезе, като тихо затвори вратата зад гърба си.
Грейс остана загледана в таблата на вратата и изведнъж се почувства неспокойна. Протегна ръка и бързо пусна резето. То тихо се плъзна и тя видя, че съвсем скоро беше смазвано.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Излегната в дълбоката вана, Грейс забрави за Елис. Той се изпари от мислите й като дим. Тя отпусна глава върху импрегнираната възглавница, а пръстите на краката й почиваха под блестящите метални кранове. Тя се отдаде на умората и със затворени очи се остави да витае в един вакуум от сетивни удоволствия.
Банята беше малка, но луксозна. Светлозелените плочки по стените бяха разделени от широка ивица светещ хром. Подът беше покрит със зелени и черни квадрати, а една дебела бяла рогозка лежеше пред малка зелена лакирана тоалетна масичка, отрупана с козметика, парафюми и тоалетни принадлежности.
По филмите Грейс често бе виждала такъв лукс, но мисълта, че самата тя може да има такава стая, спираше дъха й.
Беше зашеметена от тази невероятна промяна. Само преди няколко часа стоеше свита в един влажен трап, облечена с чужди дрехи, мокра, мръсна и търсена от полицията. Сега беше чиста, временно в безопасност и влюбена.
Беше чела за любов от пръв поглед, беше виждала и по филмите, но никога не бе вярвала, че такова нещо е възможно. Но сега осъзна, че с нея се бе случило точно това.
Тя бе казала на Елис: „Никой не се е държал добре с мен“ и му бе благодарна за хвърления в лицето смачкан сладкиш, когато умираше от глад. За нея това беше проява на внимание, защото нямаше с какво друго да го сравни. После в живота й се появи Ричард Крейн. Той беше мил, осигури й невероятен разкош, предложи й дрехи — не старите, захвърлени, ненужни дрехи, които й даваха в миналото, а неповторими и модни дрехи — такива, каквито човек може да види по витрините на бутиците в Уест Енд. Беше я спасил от полицията, беше я взел в дома си, без да я принуждава да му каже коя е и се държеше внимателно, без да я кара да се смущава от това, че е глуха.
Отначало приемаше с недоверие това внимание, но след като се успокои и започна да мисли по-трезво, тя се почуди, дали той също не се бе влюбил в нея. Може би това беше обяснението за неговата щедрост и желание да я закриля? Явно никой мъж не би се подложил на такъв риск за едно непознато момиче, освен ако не беше влюбен в него?
Както повечето необразовани момичета от по-низшите среди, Грейс беше романтичка. Тя поглъщаше евтините романчета, любимите филмови звезди обитаваха сънищата й и тя си представяше как един ден ще се появи очарователният принц, който ще я спаси от бедността и ще я отнесе в един свят, изпълнен с любов, щастие и богатство.
Откакто изгуби слуха си, тя инстинктивно чувстваше, че ще й бъде много по-трудно да си намери съпруг и дом. Но сега надеждите й се възобновиха и въпреки здравия й разум (защото Грейс, макар и мечтателка, не беше глупава и преценяваше трезво нещата), тя реши, че е възможно Крейн да се е влюбил в нея.
Знаеше, че не е красива, но може би Крейн не обръщаше внимание на красотата. Може би той веднага бе разбрал, че тя би направила всичко за него, би била безупречна стопанка на този прекрасен дом и предана съпруга до края на живота си. При мисълта, че щеше да умре, да го остави да се грижи за себе си, стар и самотен, очите й се напълниха със сълзи.
Тя въздъхна, затвори очи и за известно време се унесе в сладки сантиментални мечти.
Изведнъж си спомни за задълженията си. Не можеше да лежи във ваната и да мечтае, докато Ричард — тя вече мислеше за него като Ричард — се грижеше за Елис. Мястото й беше край него.
Тя се измъкна от ваната, изсуши се набързо и въпреки че искаше веднага да отиде при него, не можа да устои да не спре за миг, за да се напудри с големия пух върху тоалетната масичка.
Застана гола пред голямото огледало. Дори с критичния си поглед установи, че тялото й не е лошо и изведнъж я облада диво и необуздано желание да се отдаде на Крейн, в знак на своята обич и благодарност. Но в момента, в който тази мисъл мина през главата й, тя я отхвърли. Камшикът на втория й баща беше оставил следи в съзнанието й. Той й бе втълпил, че майка й е била уличница и се е отдавала на всеки мъж, който я е пожелаел. Грейс бе приела, че това е най-големият грях, който една жена може да извърши и че нито един почтен мъж няма да я уважава, ако тя му се отдаде.