С чувство на вина тя бързо намъква копринения халат и седна пред огледалото. Току-що измитата й коса беше мека и вълниста. Все още разстроена, прокарва гребен през гъстите букли и ги прибира с фиби. Поколеба се дали да си сложи червило. Устните й бяха толкова бледи, че тя реши да се направи колкото се може по-красива, поне за да достави удоволствие на Ричард.
Когато се върна в спалнята, тя нахлузи роклята, която беше избрала — тъмносиня, с дълго и тясно остро деколте и тричетвърти ръкави. Погледна се в огледалото и беше приятно изненадана от промяната. Роклята беше като излята по нея и на Грейс й беше трудно да повярва, че това е самата тя, очарована, че изглежда толкова привлекателна.
Но сега не беше време да се труфи и като се погледна за последен път, издърпа резето и отвори вратата.
По мириса на пържен бекон разбра къде е кухнята и когато приближи до една полуотворена врата, изведнъж се смути и се изплаши от срещата си с Крейн. Ами ако откриеше в погледа му, че е сгрешила? Че той не я харесва? Ами ако той, въпреки усилията, които беше положила не я намери за привлекателна?
Тя плахо бутна вратата и пред погледа й се откри една красиво обзаведена кухня — в бяло и ярко синьо, снабдена с всякакви най-модерни приспособления.
Крейн стоеше край една електрическа печка, с цигара в уста и вилица в ръка. Той погледна с усмивка към вратата, когато чу Грейс да приближава, но след като я видя, усмивката замръзна на лицето му и той изтръпна.
Настъпи дълго мълчание. Грейс се смрази като видя как лицето му пребледня. В очите му бе изписан ужас, устата му висеше отпуснато и той не можеше да си поеме дъх.
Вилицата се изплъзна от ръцете му и лекото й изтрополя-ване на пода го стресна, той се опита да се съвземе и изкриви устата си в усмивка.
Грейс отстъпи, с ръка към устата и широко отворени от ужас очи.
— Помислих, че е Джули — каза той, все още със сковано лице и ужас в очите. — Аз, аз наистина помислих, че си Джули… — и изведнъж той се втурна към коридора, а тя остана загледана втренчено след него.
Грейс едва успя да се овладее. Тя взе вилицата и механично заобръща парчетата бекон в тигана.
От електрическия чайник започна да излиза пара и тя направи кафе. Опитваше се да приготви закуска без да мисли. Когато всичко беше готово, тя бе възвърнала самообладанието си и не трепна при появяването на Крейн. Той също се бе съвзел, в погледа му отново се четеше онова мило и весело изражение, но Грейс се отдръпна от него, когато я доближи и се опита по лицето му да отгатне какво става.
— Наистина много съжалявам, че те изплаших така — каза той. Дъхът му миришеше на бренди и тя трепна и се отдръпна още назад.
— Моля те, прости ми — продължи той. — Бях се замислил и не чух кога си влязла. Това беше една от любимите й рокли и ти изглеждаш съвсем като нея. Странно, но тя по същия начин прибираше косата си. Изкара ми акъла.
— О! — възкликна тя, изпълнена със съжаление, забравила уплахата. — Аз също съжалявам. Не знаех… — Несъзнателно тя хвана ръката му.
— Беше глупаво от моя страна — каза той, потупа я по ръката и се отдръпна. Жестът беше приятелски, но това, че той така очевидно избягваше допира й, я нарани.
— Разбираш ли, Джули умря едва преди няколко месеца и ми липсва, много ми липсва и ти като се появи така изведнъж, ми се стори… — за миг спокойното изражение в очите отново премина в ужас, но той бързо се овладя, — че тя се е върнала.
Той вдигна каничката с кафе.
— Хайде да ядем. Умирам от глад, предполагам, че ти също — и той бързо я погледна. — Така ме изплаши, че дори не успях да ти кажа колко добре изглеждаш. Просто си чудесна.
Тя веднага разбра, че откакто се бяха срещнали, той за първи път говореше неискрено, че изобщо не мислеше, че тя изглежда чудесно и че му се искаше тя да не бе слагала точно тази рокля. Беше толкова разочарована, че й се доплака, като се обвиняваше, че бе развалила може би един прекрасен и за двамата момент.
— Ти занеси яденето, а аз ще взема кафето и препечените филии — продължи той, като тръгна към вратата.
Тя взе бекона с гъби и го последва в дългата и тясна всекидневна. Той бе сложил масата, остави млякото и хляба, взе яденето от нея и го постави на котлона.
— Хайде да ядем.
Но тя искаше първо да се преоблече.
— Ей сега ще дойда — каза тя и изтича до стаята си.
Тя набързо издърпа роклята през главата си, при което наоколо се разпръснаха безброй фиби за коса, и я захвърли на леглото. Изтича до гардероба, отвори го и свали от закачалката една обикновена, евтина памучна рокля на ярки квадрати. Облече я, отиде до тоалетната масичка, разчеса косата, за да бухне и я остави разпусната. Знаеше, че с тази рокля не изглежда толкова привлекателна, но нямаше друг избор. Не искаше да рискува да получи още някой неискрен комплимент от Крейн, нито пък искаше да му напомня за сестра му.