Тя се върна във всекидневната, спря отвън, за да приглади роклята си, отвори вратата и влезе.
Крейн я погледна и лицето му моментално светна.
— Какво мило дете си — каза той. — Да направиш всичко това, само защото аз се държах като глупак. Ела и седни. Тази рокля ти отива. Знаеш ли, ти си едно хубаво малко същество… но може би някой друг вече ти го е казвал.
Грейнала от радост Грейс разбра, че този път комплиментът беше искрен. Той продължи преди тя да отвърне нещо.
— Не ми каза как се казваш.
— Грейс — каза тя, поколеба се, като си спомни, че във вестника беше споменато името й и реши да излъже, — Грейс Стюърт.
Той се усмихна.
— Хубаво историческо име. Мога ли да те наричам Грейс?
Тя почервеня.
— Да — каза тя, като гледаше в чинията си. — Да, разбира се.
Този път той се засмя.
— Скоро ще трябва да си поговорим сериозно, но преди това имаме много работа. Ти се храни, а аз, щом свърша със закуската, ще скрия носилката. Никой не трябва да я вижда тук.
Тя изведнъж се сети за Елис.
— Как е той?
Крейн поклати глава.
— Зле е, но аз го настаних в леглото и той се чувства удобно. Може би ще е добре да го наглеждаш, докато ме няма. Няма да се бавя. Той още е в безсъзнание и бълнува. Знаеше ли, че говори немски? Той не е немец, нали?
Тя чувстваше, че той я наблюдава внимателно.
— О, не… казва се Дейвид Елис. Аз… аз видях картата му за самоличност.
— Странно. Говори някакви глупости на немски… Грейс го погледна изумено.
— Глупости?
— Няма значение — каза рязко Крейн, изпи кафето и отмести стола си. — Извини ме, но ще изляза. Искам да скрия някъде тая носилка, преди някой да усети, че е изчезнала. Ще взема и дрехите, които ти взе от клуба.
Тя понечи да стане, но той й махна с ръка да остане на мястото си.
— Остани да се нахраниш. Сигурно си много гладна. Като се върна, ще поговорим.
Тя остана на масата дълго след като вратата хлопна и разбра, че той бе излязъл и я бе оставил сама с Елис.
Какво ще се случи с нея? Какъв план щеше да измисли, когато се върне? Сега тя не беше сигурна, че той я харесва. Не забеляза блясък в очите му и все пак той се държеше толкова мило и съпричастно. Ядосано прехапа устни, като си спомни как го бе изплашила. Съвсем нормално беше за него да реагира така, въпреки че той също я изплаши. Той беше мъртвешки пребледнял… ужасен…, сякаш беше — … но тя се спря. Виновен? Как можеше да мисли, че той се е почувствал виновен? Беше ли лоялно от нейна страна след всичко, което бе направил за нея? Тя бързо стана, разтреби масата, постави чиниите, чашите и остатъците от закуската върху подвижната масичка и я избута до кухнята.
Помисли си, че трябва да погледне Елис, въпреки че сега за нея той не означаваше нищо. Мислите й бяха погълнати изцяло от Крейн. Елис беше един досадник, който можеше да обърка плановете на Крейн за нея.
Тя отвори вратата на спалнята и влезе.
Елис лежеше по гръб, лицето му беше зачервено, а ръцете му бяха свити в юмруци, отпуснати до тялото. Когато тя се приближи до леглото, той отвори очи и я загледа.
— Чаках те — промълви той с отслабнал глас. — Къде беше?
— Ще се оправиш — каза тя като се наведе над него. — Болен си, но ще се оправиш.
Тя говореше без да мисли, и осъзнаваше, малко засрамена, че не я беше грижа какво щеше да стане с него.
— Откьде знаеш, че ще се оправя — дива ярост блесна в очите му.
— Трябва да се успокоиш… — започна тя и гласът й заглъхна в сподавен стон, когато Елис я сграбчи за гърлото. Той я привлече към себе си и тя се просна на леглото, безпомощна в силните му ръце.
— Уличница! — озъби й се той. — Въобще не ти пука за мен, след като видя един хубав мъж. Ще му се продадеш, нали? Знам ви аз. Всички уличници сте еднакви. Ще се продадеш за дрехи и храна. Не те интересува какво става с мен. Мислиш ли, че него го интересува? Той ще ме изхвърли… ще ме предаде на полицията… за да може да получи това, което иска от теб.
Ужасена, Грейс замахна сляпо към него и го удари в лицето.
Ръцете му освободиха гърлото й и той се отпусна назад, изтощен от усилията, които положи, за да я хване.
Тя се отскубна от него и се опря на стената, пребледняла и задъхана.
— Грешиш — каза тя. — Ще се грижа за теб… Казах ти го и ще удържа на обещанието си, но не може да говориш по този начин. — Изведнъж тя се ядоса. — Как се осмеляваш да говориш срещу него. Той е добър! Чуваш ли? Той е добър. Ти дори не знаеш какво означава това.