Елис затвори очи.
— О, млъкни — отвърна той презрително. — Той иска само едно нещо от теб и ще го получи, малка глупачке. Махай се от очите ми.
— Не трябва да говориш така — каза тя изумена. — Искам да ти помогна, но няма да го направя, ако говориш така и освен това за теб е вредно да се вълнуваш. Трябва да се успокоиш.
Елис я отпрати с ръка и изведнъж целият се скова.
— Какво е това — попита той, ослушвайки се. — Навън има някой.
Грейс изтича до прозореца и надникна през белите муселинови пердета. Сърцето й се преобърна като видя една висока фигура в полицейска униформа да приближава бавно към къщата.
— Полицията е — каза тя и отскочи назад.
Елис й се озъби.
— Направи нещо, глупачке. Донеси ми нож или нещо друго. Няма да ме приберат жив.
Тя сякаш доби кураж от надигащия се у него ужас.
— Стой тихо — каза тя. — Няма да го пусна вътре. Ще се опитам да го задържа с приказки, докато Ричард се върне…
Елис яростно й прошепна:
— Дай ми някакъв нож…
На вратата рязко се звънна и после два пъти се почука. Пребледняла, без да поглежда Елис, Грейс излезе от спалнята и тръгна по коридора към вратата.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Инспектор Джеймс беше сух шестдесетгодишен мъж с посивяла коса, който по време на войната 1914 — 1918 година бе служил като батальонен старшина.
Беше висок, строен, с внушителна фигура и когато се спря на прага, впери проницателния си поглед в Грейс, с любопитство, но не с нахалство. Несвързаният рапорт на П.С. Роджърс събуди любопитството му, а поверителният разговор, който проведе с г-н Уест и г-н Малкълм, го шокира.
„Представи жената за своя сестра“ — бе казал г-н Уест, а г-н Малкълм се бе усмихнал презрително: „На мен тия не ми минават. Разбира се, беше облечена добре, но от пръв поглед се вижда, че е поредната му бройка. Приличат си толкова, колкото си приличаме ние с теб и освен това тя ми напомня на някоя невзрачна продавачка“.
„И на всичко отгоре, бе добавил Малкълм двамата са сами там.“
Въпреки, че беше обезпокоен от кражбата в клуба, Джеймс беше много по-изненадан да разбере, че в селото става тайно прелюбодеяние и той се надяваше, че с един добре премерен намек ще сложи край на недостойната връзка, преди клюката да се разнесе из селото.
Инспектор Джеймс смяташе, че висшите класи са длъжни да дават пример за морално поведение и тъй като Крейн беше доста богат млад мъж, макар и да не проявяваше особен интерес към обществения живот на селото, бе човек с голямо влияние. Той смяташе, че е непристойно за Крейн да живее с една млада жена, макар и представена за негова сестра, слухът скоро щеше да се разнесе и моралът в селото месно можеше да бъде подкопан.
Инспектор Джеймс очакваше да види някоя русокоса красавица, с яркочервен маникюр, вероятно загърната с плътно прилепнал по тялото домашен халат. Следователно остана доста изненадан и объркан, когато се озова лице в лице с Грейс. Веднага видя, че тя не е от висшата класа и разбра защо г-н Уест и г-н Малкълм бяха изказали някои съмнения. Тази млада жена просто не можеше да бъде никаква роднина на Крейн.
За разлика от Роджърс, той не се подведе от облеклото й. Пред него стоеше едно момиче от низшата класа, без особени маниери, облечено в доста скъпа, но наистина (и тук той беше малко разочарован) скромна рокля, с изключителна фигура и хубави крака (инспектор Джеймс имаше слабост към хубавите крака, но пазеше тази малка тайна за себе си). Въпреки че младата жена изглеждаше нервна, нямаше нищо безсрамно в нея и Джеймс си помисли, че щеше да му бъде приятно, ако собствената му дъщеря беше толкова скромна, колкото изглеждаше тази млада жена.
— Добро утро, госпожо — каза той, като отдаде чест и наклони тънкото си като клечка тяло. — Надявам се, че не ви безпокоя с това ранно посещение, но може би ще ми дадете някаква информация за обира рано тази сутрин в клуба за голф. Аз съм инспектор Джеймс и това е моят район. Досега мога да кажа, че не съм имал никакви неприятности и тази кражба разваля рекордния период от петнадесет години без престъпление. — Бегла усмивка се появи на лицето му. — Сигурен съм, че ще ме разберете, госпожо, но напоследък хората са малко изнервени и не трябва да ги оставяме да си мислят, че идва вълна от престъпления. Достатъчно престъпления стават в Лондон сега, не искаме да се пренесат и тук.
Той засука сивия си мустак и поклати печално глава.
— Само по един начин може да се пресече вълната от престъпления, госпожо — продължи той, без да сваля очи от пребледнялото и напрегнато лице на Грейс. — Веднага трябва да се предприемат действия за арестуване на нарушителя и ето защо, госпожо, аз дойдох тук. Всякакви сведения, които можете да ми дадете, ще бъдат запазени в тайна и използвани дискретно.