Високата, слаба фигура понечи да влезе вътре и Грейс отстъпи, хипнотизирана от мекия глас и монотонния поток от думи.
Докато се осъзнае, Джеймс вече беше в антрето и затваряше входната врата зад себе си.
— Добре си живеете тук, госпожо, — каза той, като хвърли поглед наоколо. — Не всяко младо семейство може да се похвали с толкова хубав дом. Като гледам повечето нови къщи и отвратителното масово обзавеждане си мисля че е по-добре човек да не сключва брак.
Той се отправи към всекидневната.
— Много мило от ваша страна, че ме пуснахте да вляза, госпожо — продължи той. — Измокрих се от дългото ходене, а и не съм вече толкова млад, макар че не трябва да се оплаквам, като се има предвид, че четири години съм се бил по окопите и два пъти съм изхърлян от силни експлозии.
Той отвори вратата на всекидневната и отстъпи, за да мине Грейс.
— Аз… аз нищо не знам за кражбата — извика Грейс, изпаднала вече в паника.
Инспекторът явно не я чу. Избра си най-удобния стол и се отпусна на него с въздишка на облекчение.
— Много уютна и хубава стая, ако мога така да се изразя, госпожо, — каза той и изведнъж я стрелна с проницателен поглед. — Предполагам че говоря с госпожа Ричард Крейн?
— О, не — каза Грейс и почервеня. — Аз не съм г-жа Крейн.
Джеймс вдигна вежди. Изглеждаше толкова изумен, че за няколко мига не продума нищо…
— Не сте г-жа Крейн? — каза той най-накрая. — Колко странно. Обикновено не греша. Много странно, наистина. Разбрах, че г-н Крейн живее с една млада дама и естествено предположих, че е съпругата му. Бях дочул, че наскоро се бил оженил, или го бъркам с някой друг? — и той поклати глава. — Може би. Страхувам се, че това е от старостта. Някога имах много силна памет, но вече започна да ми изневерява — той отново поклати глава. — Наказанието на старостта.
Грейс стоеше до вратата с отмалели колене, а сърцето й биеше силно. Тя не продума нищо, изчакваше.
— Може би сте госпожица Крейн? — продължи Джеймс и лицето му се озари с надежда.
— Аз съм г-жа Джули Брюър — каза отчаяно Грейс, спомняйки си името, с което Крейн я бе представил на секретаря на клуба. — Аз съм сестра на г-н Крейн.
— Разбирам — каза Джеймс, като я гледаше замислено. — Значи сестра? Ясно.
Настъпи мъчително и дълго мълчание, после Джеймс продължи.
— Е, г-жа Брюър, може би можете да ми помогнете. Разбрах, че сте била на игрището рано тази сутрин. Вярно ли е?
— Да.
— В колко часа?
— Около девет.
— Около девет — повтори Джеймс и извади един бележник от джоба си. — Мисля, че трябва да го отбележа. Както вече ви споменах, паметта ми не е това, което беше. Значи сте били на игрището около девет. С г-н Крейн ли бяхте?
— По това време бях сама — каза Грейс, като гледаше във всички посоки, само не и в инспектора. — Г-н Крейн ми беше обещал да ме учи да играя, а аз закъснях. Успах се и той тръгнал без мен. Опитах се да го намеря, когато вашият полицай ме видя.
— Ясно — каза Джеймс, кимайки с глава. — Разбрах, че сте глуха? — продължи той внимателно след кратка пауза. — Не сте чули, че полицаят ви вика?
Грейс отмести поглед.
— Да, глуха съм — каза тя с горчивина.
— Колко жалко — каза Джеймс, като я наблюдаваше. — От войната?
Грейс кимна.
— И докато бяхте на игрището, видяхте ли някой друг освен г-н Крейн?
— Само г-н Уест, г-н Малкълм и полицая.
— Никой друг?
— Не.
— Сигурна ли сте? Разбрах, че г-н Крейн видял един мъж с вързоп под мишница. Вие видяхте ли го?
— Не.
— Значи с нищо не можете да ми помогнете, г-жа Брюър? — попита Джеймс и замислено потупа с пръст бележника си.
— Съжалявам. Моля да ме извините сега, но имам работа.
Синият поглед се смрази. Инспектор Джеймс не беше свикнал да бъде пъден от хора от низшата класа.
— Всичко с времето си, г-жа Брюър — каза той. — Искам да взема някои ваши данни, в случай че ми се наложи да ви видя отново. Бихте ли ми казали адреса си?
— В момента живея тук — каза Грейс като сви ръцете зад гърба си в юмруци.
— Дълго ли ще останете?
— Да.
Искаше й се да му кажете да си гледа работата, но униформата му я спираше.
— Още нещо — каза Джеймс, изправяйки се на крака. Сега той беше абсолютно убеден, че тази млада жена не беше сестра на Крейн. Не си приличаха, а освен това всеки можете да види, че въпреки хубавите й дрехи, мястото й не е в тази луксозна едноетажна къща.
— Мога ли да видя картата ви за самоличност, госпожо? Като правило винаги искам картите за самоличност, за да знам броя на посетителите, които прекарват известно време в селото. Помага в много случаи.