Грейс почувства, че пребледнява. Всичко се завъртя пред очите й, знаеше, че Джеймс я наблюдава с подозрително любопитство и тя направи усилие да се съвземе.
— Да, можете — каза тя глухо и се обърна към вратата. Бихте ли почакали. Ще я донеса.
— Извинявам се, ако ви затруднявам, госпожо, но наистина ще ми помогнете — каза Джеймс и изведнъж на лицето му се изписа съмнение, Ако тази млада дама наистина се казваше Джули Брюър и ако Крейн изведнъж се върнеше, той можеше да изпадне в неловко положение.
Грейс излезе от стаята и затвори вратата зад гърба си. За миг тя изпадна в луда паника. Искаше й се да се махне от къщата, да избяга преди да е станало твърде късно, но си помни за Елис, който лежеше безпомощно в леглото и тя се пребори със страха си.
За миг се поколеба какво да направи, после реши да се посъветва с Елис. Може би той щеше да измисли някакъв изход, но когато тръгна по коридора, входната врата се отвори тихо и влезе Крейн.
Грейс въздъхна с облекчение и се затича към него. Той веднага разбра, че нещо не е наред и бързо вкара Грейс в кухнята.
— Какво има? — попита той със светнали от възбуда очи.
— Тук има един полицай — едва изрече тя. — Аз му казах, че съм Джули Брюър и той иска да види картата ми за самоличност.
Лека усмивка озари лицето на Крейн.
— Инспектор Джеймс?
Тя кимна и се прилепи до него.
— Няма нищо — каза той и леко я отблъсна от себе си. — Не се страхувай. Сега ще се оправя с него.
Той извади някаква карта за самоличност от портфейла си. Въпреки увереността му, ръката му потрепери.
— Ето, вземи тази. На Джули е. Забравих да я предам. Научи я и влез с нея. Остави ме да поговоря с него около минутка и после влез. Всичко ще се оправи.
За няколко секунди Грейс остана втренчена в картата за самоличност, почти без да съзнава, че Крейн я бе оставил и бе влязъл във всекидневната. Прочете данните: Брюър, Джулия. 47 Хейс Мюс, Бъркли Скуеър, Мейфеър.
Тя почака в антрето, а й се искаше да чуе какво става и стаята. Ричард каза, че всичко ще се оправи. Тя сляпо му вярваше и когато влезе в стаята, вече не се страхуваше.
Инспектор Джеймс стоеше в средата на стаята. Изглеждаше притеснен. Крейн му говореше с тихия си, сух глас. Веселото изражение бе заменено от суров, ядосан поглед.
— Е, няма какво повече да говорим за това, инспекторе. Мисля, че превишихте задълженията си — казваше той в момента, — но да оставим нещата до тук. Ето картата за самоличност на г-жа Брюър. Добре я погледнете, за да не съчините после някоя друга абсурдна теория. Той се обърна към Грейс.
— Джули, покажи на инспектора картата си за самоличност — каза той. — Явно, дори в това малко село се държи на бюрократичните порядки.
Грейс подаде мълчаливо картата, Джеймс я взе и почти без да я поглежда, я върна обратно.
— Благодаря ви, госпожо, и моля да ме извините — каза той с унила усмивка. — Г-н Крейн се подразни, и аз очевидно съм превишил правата си. Но вие трябва да простите на един стар човек, госпожо. Може би съм прекалено любопитен.
Той извади един огромен златен часовник, погледна го и тръгна към вратата.
— Аз да тръгвам вече, — продължи той. — Отново приемете моите извинения, господине — каза той на Крейн, който кимна недружелюбно.
Джеймс отново погледна часовника, поколеба се, погледна Грейс.
— Надявам се, че не съм ви засегнал, госпожо? — каза той.
— О, не — прошепна Грейс, изгаряйки от желание той да си тръгне.
— Много мило от ваша страна. Може би искате да видите часовника ми? Доколкото знам е рядък екземпляр. Сочи не само времето, но и датата, има и много хубава мелодия. Бил е на моя прапрадядо — и Джеймс набута тежкия часовник в ръката на Грейс. — Много хора са му се възхищавали. Ще се съгласите, че си заслужава да го има човек.
Часовникът беше хладен и гладък. Грейс погледна Крейн, който леко й махна с ръка да я предупреди. Тя побърза да върне часовника на Джеймс.
— Много е хубав — каза тя, като усети, че нещо не е наред, озадачена защо Джеймс държеше толкова внимателно часовника си за халката в горната му част.
— Много, много хубав — съгласи се той докато пъхаше часовника обратно в торбичката от замша.
— Е, аз трябва да тръгвам. Няма смисъл да ме изпращате. Приятен ден — и той изчезна преди някой от двамата да успее да се помръдне.
Когато входната врата се затвори зад него, Крейн бързо пристъпи напред.
— Надявам се, че не си регистрирана в полицията — каза тихо той. — Инспекторът току-що взе отпечатъците ти върху часовника.