ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Стрелките на малкия френски часовник върху полицата на камината наближаваха десет без петнадесет. С наострени уши и свит от притеснение стомах, Елис чакаше измъчен и нетърпелив.
Какво правеха? Защо не идваха. Той бе чул боботещия глас на инспектор Джеймс, когато при влизането си в къщата, той бе казал, „Много мило от ваша страна, че ме пуснахте да вляза, госпожо“, при което Елис изпсува, че Грейс беше толкова безразсъдна. (За какво го пусна вътре?) Чу как вратата на всекидневната се затвори, после се проточи дълга тишина, много по-изнервяща от какъвто и да било шум.
Елис се опита да се изправи, но разбра, че силите му стигат само да вдигне главата си. Никога не се бе чувствал така безпомощен и залостен в капан, от страх лицето му се бе обляло в пот. По-късно чу отварянето и затварянето на вратата на всекидневната и си помисли, че полицаят сигурно ще влезе в стаята му. Той се притисна към леглото със свити юмруци и нервно потръпващи устни, но пакнищо не се случи. След миг чу стъпките на някой по покритата с чакъл пътечка в двора и външната врата се отвори. Позна тези стъпки. Крейн! — помисли той, целият пламнал. Какво щеше да се случи сега?
Отново настъпи дълг мълчание, после чу объркани гласове в антрето и усети, че сърцето му ще се пръсне. Не можеше да повярва на ушите си, когато чу думите на Джеймс: „Е, аз трябва да тръгвам. Няма нужда да ме изпращате. Приятен ден.“ Искаше му се да скочи до прозореца, за да се увери, че инспекторът наистина си бе тръгнал и той прокле своята безпомощност. После чу Крейн да казва на Грейс: „Надявам се, че не си регистрирана в полицията. Той току-що взе отпечатъците ти върху часовника.“
Свършето е стях! Елис вдигна свитите си юмруци, лицето му се изкриви от ярост. Малката глупачка се беше хванала на най-изтъркания полицейски трик. Бе лапнала въдицата и край с тях, капут! — както би казал Хирш. Само след няколко часа щяха да се върнат въоръжени и то защото тази малка глупачка…
Той се надигна с усилие и всичко се завъртя пред очите му.
— Елате тук — изкрещя той. — Не си шушукайте отвън. Елате, проклети да сте и двамата!
Настъпи кратко мълчание, после вратата на спалнята се отвори и влезе Крейн. Пребледняла и уплашена, Грейс го следваше.
— Скъпи приятелю, не се вълнувай толкова — каза Крейн укорително. — Знаеш, че си доста зле.
Елис му се озъби.
— Чух те какво каза отвън — изкрещя той. — Той й взе отпечатъците, нали?
Зеленият поглед се смрачи.
— Няма защо да се безпокоиш за това. В полицията ги нямат.
Крейн погледна Грейс и в гласа му трепна нотка на съмнение.
— Ти ми каза, че ги нямат, нали?
Грейс гледаше умолително Елис да мълчи.
— Нямат — каза тя, а ръцете й неволно се вдигнаха към гърдите, които сякаш се задушаваха. — Не… те… не, нищо подобно.
Елис я гледаше изпитателно, измъчван от ревност. Той почти не можеше да разпознае раздърпаната, мръсна повлекана, с която бе стоял в трапа, която седеше на пода, ревеше и тъпчеше в устата си евтината храна, която той й бе подхвърлил. Памучната карирана рокля очертаваше фигурата й, измитата й коса хвърляше златисти отблясъци. Изведнъж я пожела силно, усети физическо влечение, което си мислеше, че никога повече нямаше да изпита. Сега беше сигурен, че тя се бе влюбила в това богато, добре облечено конте. Той й беше дал дрехи, храна и подслон и тя беше готова да се продаде. Тя за нищо на света не искаше Крейн да разбере, че е била в затвора. Толкова държеше на това, че дори беше готова да приеме риска да пусне полицаят да влезе, даже това да означаваше да ги хванат.
— Тя лъже — каза Елис. Достави му голямо удоволствие да спука този надут мехур, да я види как промепя цвета си, как се отдръпва от него. Ще я научи той как да се облича и преструва на голяма дама. Тя отново щеше да падне на неговото равнище, веднага щом Крейн разбереше, че е обикновена крадла. — Скоро излезе от затвора. Джебчийка е.
Крейн стоеше неподвижно, с леко наклонена на една страна глава и гледаше мрачно. Настъпи дълга пауза, после той се обърна към Грейс.
— Вярно ли е това?
Безпомощна, тя избухна в плач и закри лицето си с ръце.
— Разбира се, че е вярно — каза Елис, — полицията я търси в момента.
Крейн не му обърна внимание. Той взе ръцете й в своите.
— Не се плаши — каза й той, когато тя го погледна. — Ще ти помогна, само искам да разбера дали е вярно. Има ли улики срещу теб?
— Хайде, излъжи — подхвърли Елис подигравателно. — Изкарай се светица.
Никой от двамата не му обърна внимание. Допирът на топлите и здрави ръце до нейните я успокоиха. Грейс кимна мълчаливо и изхлипа.