— Да.
Крейн трепна, но запази самообладание. Той пусна Грейс и прокара пръсти през сламенорусата си коса.
— Положението се усложнява — каза той и Елис, който го наблюдаваше внимателно, видя, че е изплашен.
— Кажи й да излезе от стаята — продължи Елис. — Искам да говоря с теб.
Грейс се нахвърли върху Елис.
— Не! Ти ще му наговориш куп лъжи. Ти си жесток и изпълнен с омраза. Интересува те само собствената ти сигурност. Готов си да му кажеш всичко, само за да спасиш кожата си.
Крейн докосна ръката й.
— Моля те, иди си в стаята и почакай. Нямаме време за губене, ако искаме да се измъкнем от тази каша. Моля те, излез и бъди търпелива.
— Но ти не го познаваш добре — възкликна тя. — Той ще ти наговори лъжи за мен…
Тя изведнъж спря, долавяйки смутения му поглед.
— Добре — каза тя и вдигна безпомощно рамене. — Щом не искаш да ме слушаш, ще изляза.
Тя отново избухна в плач.
— Не ме интересува какво ще стане с мен! Всичко ми омръзна. Нищо не върви както трябва. Все се опитвах…
— Разкарай се, хленчеща малка уличнице! — изкрещя Елис, излязъл от кожата си и сграбчи настолната лампа, като понечи да я хвърли по нея.
С изненадваща ловкост Крейн изтръгна лампата от ръцете му и я постави на масичката.
— Престани — каза той рязко. — Остави я на мира.
Грейс изтича до стаята.
— Тя е влюбена в теб — каза злобно Елис. — Е, няма да я притежаваш. Тя е моя! Разбра ли? Стой настрана. Знам какво кроиш. Не си въобразявай, че ще направиш с нея каквото си пожелаеш!
Крейн придърпа един стол и седна край Елис.
— Остави това — каза Крейн спокойно. — По-добре да решим как да й помогнем.
Елис обузда гнева си. Имаше нещо в тези зелени очи, което го поразяваше.
— Да й помогнем? Свършено е с тази глупачка! Как можем да й помотаем? И не забравяй, че е моя. Хората обикновено не си играят с мен. Знаят, че ще им излезе скъпо.
— Кой си ти тогава? — попита Крейн с неприкрит сарказъм.
— В момента говорим за нея, не за мен — каза Елис. — Тя е крадла. Казва се Грейс Кларк. Избягала е от Помощните женски веонновъздушни сили и е прекарала десет дена в Холъуей за кражба. Двамата се сдушихме, след като я спасих от полицията. Видях я как краде от чантата на една жена. Ако не бях аз, тя вече щеше да е в пандиза.
Прокара ръка по потното си чело.
— Длъжна ми е, неблагодарната уличница, но ще я наредя аз, ако се опита да ме измами.
— Наистина ли мислиш, че инспекторът искаше да вземе отпечатъците от пръстите й, когато й даде часовника?
— Това е стар номер — каза Елис и се отпусна на възглавницата. Беше изтощен, нямаше сили повече да се гневи, почувства се отмалял и потиснат. — Тя е от онези глупачки, които се хващат на подобни стари трикове. Тя се хвана и на твоите номера.
— Мен ме остави — каза Крейн. — Предполагам, че ще поиска справка за отпечатъците й. Ще отнеме ли много време?
Елис вдигна рамене.
— Не знам. Обикновено не си губят времето. Със сигурност ще знае до утре, може би днес.
— Освен ако преди това не се добера до часовника — каза Крейн, все още владеещ се.
Елис се втренчи в него.
— Ти? Защо ще си пъхаш носа? И как мислиш да направиш това?
— Ако човек се понапрегне, няма нищо невъзможно — подметна Крейн. Няма смисъл да взема часовника и да изтрия отпечатъците, трябва да ги заменя с тези на някое друго момиче. Ако направя това, Грейс ще излезе с чисто досие.
Елис погледна със завист и възхищение този огромен и пълен млад мъж.
— Хитра идея — каза той. — Искаш да кажеш, че ще се опиташ да изиграеш такъв номер?
Крейн кимна.
— Това е единственият начин да я спасим.
Той бавно вдигна глава и спря спокойните си зелени очи на Елис.
— И теб също.
Елис се усмихна презрително.
— Мен няма за какво да ме хванат. Търсят нея.
Крейн отново кимна.
— За твой късмет.
Той потри носа си и внезапно смени темата на разговор.
— Явно се осъзнаваш колко си болен. Имаш висока температура. Сигурно си хванал пневмония.
Елис вдигна припряно ръце.
— Издръжлив съм. Ще се оправя.
— Тя каза, че не искаш доктор — продължи Крейн. — Но и да искаш и да не искаш, аз ще повикам. Не искам да умреш тук. Ще ми създадеш доста проблеми.
— Не искам доктор — озъби се Елис. — Ще се оправя. Безпокойството ме тормози. Ти и това момиче… говорите… говорите… говорите. Не ме оставяте на спокойствие. Как искате да се оправя?
— Не се страхувай. Докторът е дискретен, а и не живее в района. Ще го докарам с кола. Ще му кажа, че си ми приятел. Не е необходимо да знае кой си.
Елис изсумтя и погледна Крейн, който стана и отиде до прозореца. Изведнъж целият изтръпна и се втренчи в широ-коплещестия му гръб.