— Какво искаш — попита тя, като го гледаше право в очите.
— Малка, долна крадла — каза той злобно. Няма какво да важничиш, само защото си се издокарала така. Като те вкарат в затвора, бързо ще ти смачкат фасона…
— Ако това искаше да ми кажеш, аз си тръгвам — прекъсна го Грейс.
Само да можеше да я хване, помисли си Елис, почервенял от гняв. Как си позволяваше тази уличница да го прекъсва, когато говори той? Не беше ли карал четиридесет милиона души, може би и повече, да затаяват дъх по цели нощи, омагьосани от думите му по ефира? А тази никаквица, само защото бе облякла прилична дреха, си позволяваше да го прекъсва. Само да можеше да я пипне, щеше да разкъса роклята й, да я влачи за косата из стаята, да…
— И не ме гледай така — каза твърдо Грейс. — Не ми е приятно. Приличаш на див звяр.
„Почакай!, каза си Елис на ум, сега тя може да ми е полезна, но ще дойде време, когато ще си разчистя сметките с нея.“
За миг той затвори очи, успокоявайки изкривеното си от злоба лице.
— Аз съм болен — измънка той. — Ти не ми обръщаш никакво внимание. И кракът, и главата ме болят, а ти ме наричаш див звяр.
Грейс си спомни подобните на клещи ръце, стегнали гърлото й и не се впечатли от новото му хленчене. Остана на мястото си, готова да избяга от стаята.
Той отново отвори очи и я погледна намръщено.
— Поне седни, ако не искаш да се доближаваш до мен. Не искам да ми стърчиш така, като че ли всеки момент ще хукнеш да бягаш.
— Какво искаш — каза тя, без да се помръдва.
Той отново трябваше да запази самообладание. Ръцете го сърбяха да я сграбчи, искаше му се да излее гнева си върху нея.
— Този тип Крейн — каза той. — Нямам му доверие. Има нещо потайно в него.
Упоритото изражение в погледа й се смени с враждебност.
— Той е мил — каза тя. — Ти не можеш да разбереш това.
— Не му вярвам — повтори той, като се опитваше да не издава яда с гласа си. — Играе някаква скрита игра. За какво му е да ни помага? Мислила ли си за това? Рискува да отиде в затвора за това, което прави за нас. Защо? Задай си този въпрос. Какво крои?
Грейс се усмихна. Елис се стресна от загадъчната й самодоволна усмивка. — Съдиш за другите по себе си — каза тя тихо. Добър е. Затова ни помага.
— Не бъди толкова наивна — скръцна той със зъби. — Има някакъв план. Нещо се крие зад всичко това. Той се страхува от нещо. Не си ли забелязала как треперят ръцете му и онова странно изражение в погледа му? Не ми харесват очите му… приличат ми на котешки… като че ли вижда в тъмното. И кой е той? Как е получил парите си? Защо живее сам?
— Не зная — каза твърдо Грейс, но в съзнанието й се прокрадна нотка на съмнение. Спомни си ужасения поглед на Крейн, когато я видя в онази рокля. Помислих си, че е Джули… Е, тя нямаше да каже това на Елис. Не беше негова работа.
— Един богат мъж като него щеше да има слуги — продължи Елис, — а той живее сам. И тази рокля. Той ти я даде, нали?
— На сестра му е — каза Грейс рязко. — Тя е мъртва.
Елис прехапа долната си устна, замисли се. Сега научи нещо.
— Сестра — повтори той. — Чудя се. Коя ли е била?
— Казвам ти, сестра му — троснато отвърна Грейс. — Защо все се ровиш? Не е твоя работа.
— Ти се застъпваш за него, нали? — каза той подигравателно. — Но аз не му вярвам. Има нещо подозрително…
— О, престани — намеси се Грейс и нервно пристъпи напред. Тя се доближи до него и той ловко, като змия, сграбчи китката й. Тя се дръпна назад, с широко отворени от ужас очи, но макар, че беше слаб и главата му щеше да се пръсне от усилието, той не я изпусна и се озъби.
— Влюбена си в него, нали, малка глупачке? — изпъшка той и я привлече бавно към себе си.
— Пусни ме — извика тя, като го удари по ръката, но той не я изпусна и най — накрая свободната му ръка хвана долния край на роклята й.
— Ще я съдера, ако се съпротивляваш — каза той. — Наистина ще го направя.
Тя се остави да я придърпа към себе си, пребледняла и ужасена.
— Остави ме на мира — извика тя — Пусни ме.
— Седни — отвърна й той. Тънката му, подобна на граблива птица ръка, се уви върху роклята й. — Ако дръпна, ще се разкъса.
Тя седна на ръба на леглото.
— Само защото ти е дал някаква рокля си мислиш, че е прекрасен — каза Елис. — Не бъди глупава. Има нещо зад цялата тази работа. Зная. Сигурен съм. Нямаше да го прави, ако не очакваше нещо от това. Защо е уплашен? Какво крие? Трябва да разбереш, преди да се е върнал. Претърси къщата. Погледни в бюрото му. Прочети писмата. Трябва да разберем какво се крие зад всичко това. Направи го сега. Ако потърсиш по-добре ще намериш нещо — писма… или нещо друго, което ще ни помогне.