— Но аз не мога — отвърна тя изумена. — Не мога да направя това. Къщата е негова… добър е…
— Престани да повтаряш колко е добър. В тия времена никой не е добър, освен ако няма нещо на ум. Трябва да го направиш, иначе сме загубени. Хайде. Потърси в спалнята. Там ще намериш нещо.
— Не мога след всичко, което направи за нас — каза Грейс. — Няма да го направя. Нахално е…
Елис опъна по-силно полата й. — Ти си крадла. Защо ще те е грижа? Претърси чекмеджетата му. Може би там ще откриеш нещо, което си заслужава да откраднеш.
Пламнала, Грейс замахна и го прасна в лицето. От резкия и силен удар очите му се замъглиха. За секунда той отпусна ръката си и Грейс моментално отскочи. Тя се облегна на стената и двамата се загледаха — тя беше ядосана и уплашена, той — изненадан и озлобен.
— Ще съжаляваш за това — каза той с ръка на бузата. — Да удариш един болен човек! Дадох ти храна, нали? Спасих те от полицията. А ти ме удряш. Очаквах поне малко благодарност.
Грейс закърши ръце.
— Съжалявам — каза тя през сълзи. — Не трябваше да го правя, но ти каза толкова жестоки, нечовешки неща. Заслужи си го, но не трябваше да те удрям в това състояние. Наистина съжалявам…
— Няма значение — каза меко Елис, като усети, че решителността й отслабва. — Иди в стаята му и претърси чекмеджетата. Не мисля за себе си, а за теб. Може да те нарани по някакъв начин.
— Не може — отвърна Грейс. — И аз няма да направя това.
— Вярваш в него, нали? — продължи Елис. — Тогава докажи, че няма нищо. Ако не откриеш нещо подозрително в стаята му, тогава аз ще повярвам, че е добър и че е един чудесен човек. Дори ще се извиня, че съм мислил лоши неща за него. Така е справедливо, нали? Просто ми го докажи.
— Знам, че няма да открия нищо — каза Грейс, омеквай-ки. — И освен това, не мога да вляза в стаята му. Не трябва…
— Ако си толкова сигурна, че няма нищо, защо се колебаеш? — попита Елис, като я наблюдаваше внимателно. — Но и ти много добре знаеш, че има нещо в този човек, само че ти си се размекнала към него. Ти си като щраус, който си заравя главата в пясъка. Ако си толкова сигурна, отиди в стаята му и провери.
— Добре — извика Грейс. — Ще ти го докажа. Няма нищо нередно, просто ти си злобен и подозрителен — и тя изтича до стаята, като затръшна врата зад себе си.
Няколко минути търси стаята на Крейн. Най-накрая я откри в другия край на коридора, който минаваше през цялата къща. Беше голяма стая, с широк, издаден навън прозорец, с изглед към градината. Така си представяше тя неговата стая — покривалото на дивана беше в черно и златисто, мебелите бяха от светъл дъб, а килимът — винен.
Застана на прага, огледа се, крайниците й отмаляха. Помисли си, че някой ден можеше да спи тук, да дели заедно с него този разкош.
Неуверено и силно развълнувана тя влезе в стаята, остави вратата отворена и премина по дебелия персийски килим до скрина. Поколеба се преди да отвори едно от чекмеджетата. Опита се да убеди Елис и себе си, че не трябва да се рови из нещата на Крейн и въпреки това й се искаше. Искаше да докосне дрехите му, да види всичко, което беше негово, с надеждата, че това ще ги сближи.
В горното чекмедже видя грижливо подредени ризи и носни кърпи, нежно ги докосна, и крайниците й отново отмаляха.
Гледаше дрехите му с наслада и задоволство. Прегледа всички чекмеджета, като откриваше само скъпи и луксозни дрехи.
От скрина отиде да вградения гардероб. Там откри костюми, палта, шапки, вратовръзки, обувки — всичките бяха скъпи и почти нови. На тоалетната масичка имаше две чекмеджета и Грейс бързо отиде до тях, нетърпелива да се върне при Елис и да му каже, че е сгрешил.
Тя отвори едно от чекмеджетата, спря се за миг и видя един тънък и дълъг нож с бяла костена дръжка, оставен в празното чекмедже. Ножът изглеждаше зловещ, остър и смъртоносен. По тънкото му острие личаха червени петна, ръждивочервени петна от кръв.
Уплашена тя отстъпи назад и дълго остана загледана в ножа. Не смееше да помисли защо той беше там. Затова изтръпнала от ужас, тя затвори чекмеджето. В този момент видя Крейн в огледалото. Той стоеше на прага на вратата и я наблюдаваше. Тя не се помръдна, нито издаде някакъв звук, а остана загледана в отражението му, с туптящо от ужас сърце и пресъхнали устни. На лицето му бе изписана странна, изкривена усмивка, която я изплаши.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Дребничкият дебел индус влезе така тихо в стаята, че Елис го усети чак когато го видя край леглото.
За миг му се стори, че малкият, тъжен мъж е някаква халюцинация, но осъзнавайки, че не е, изведнъж се сепна и на лицето му се изписа уплаха.