— Аз съм д-р Сафки, — каза дребният мъж с тих и съскащ глас. — Съжалявам, ако съм те стреснал.
Но мислите на Елис бяха насочени към Крейн. Ако тази чернилка беше докторът, значи Крейн се беше върнал и сигурно бе хванал Грейс да рови из нещата му. В този момент Крейн влезе в стаята. Изглеждаше съвсем спокоен, въпреки че беше малко пребледнял (или това беше от слънчевата светлина). Доближи се до леглото и се усмихна на Елис.
— Д-р Сафки ще се погрижи за теб. Можеш да му се довериш. Много е способен.
Елис погледна индуса. Големите влажни, зачервени очи изглеждаха тъжни, малките месести устни бяха отпуснати надолу, дебелата топчеста брадичка придаваше нерешителност — човек, който не вдъхва доверие, помисли си Елис, но се чувстваше твърде отпаднал, за да се безпокои за такива дреболии. Изпитваше вътрешно задоволство от факта, че този човек е черен. Чувстваше превъзходството си над него. В края на краищата тези чернилки не си бяха спечелили правото да живеят в цивилизацията. Бяха като папагалите, които просто имитират белите хора, нито една идея не можеше да се роди в дебелите им глави.
Д-р Сафки хвана китката на Елис и притисна малките си пръстчета към пулса му. От доктора се носеше остра кисела миризма, която отблъскваше Елис. След малко д-р Сафки пусна китката, извади стетоскоп от един вътрешен джоб и го окачи на врата си.
— Би ли разгърдил малко пижамата си — прошепна индусът.
Елис се разкопча. Къде ли беше Грейс? Какво се бе случило с нея? Крейн беше ли я заварил в стаята? Затова ли беше толкова бледен? Докторът постави малката, студена фунийка на стетоскопа върху слабите му гърди, помести го, спря, помести го отново.
Мазната кръгла глава, ухаеща на отвратителен парфюм, беше на няколко сантиметра от носа на Елис. Косата му имаше пърхот.
„Докторе, излекувай се“, помисли си Елис и изведнъж се захили.
Неочакваният звук стресна Крейн. Д-р Сафки въздъхна и каза вежливо.
— Моля те, не се дръж така, пречиш ми да ти поставя диагноза.
Елис почервеня от яд, но се овладя. Какво му ставаше? Сигурно беше побъркан — а може би по-лошо от това, което си мислеше. Погледна с омраза мазната черна коса, дощя му се да я отблъсне от себе си, да ги изпсува и двамата, да се отърве от тях.
Д-р Сафки се изправи, кръглото му лице беше безизразно. Той сгъна стетоскопа и го остави настрана. Колосаните маншети изшумоляваха при всяко негово движение.
— Сега ми се струва, че трябва да погледна крака ти — каза той и дръпна одеялото, като разкри хилавото тяло на Елис, облечено в хубава пижама в черно и златисто.
Крейн стоеше край прозореца, полуобърнат и гледаше към градината. Елис погледна огромните рамене — опасен тип, помисли си той и си спомни за Скрегър. Той също имаше раменете на Крейн, но можеше да го пребори. Знаеше всички хватки — беше научен от суровата школа на живота, а не като това конте, което се разлагаше сред лукс и ароматизирана вода.
Внимателно го завиха отново.
— Кракът изглежда чудесно — промърмори д-р Сафки. — Много добре е наместен. Въобще няма да го пипам.
Изведнъж Елис се развълнува — момичето беше умно. Бе направила много за него. Не можеше да я вини, че се е влюбила в този богат плейбой. Момичета от нейната среда и без образования бяха лесна плячка за мъже като Крейн.
— Много си издръжлив — каза д-р Сафки — Досега положението ти трябваше да е безнадеждно. Но не си мисли, че си вън от всякаква опасност, просто нещата вървят много добре. Отвори черната чанта от марокен, която бе взел със себе си и постави едно шишенце с таблетки на масичката до леглото.
— Взимай по едно от тези на всеки два часа. Утре ще си по-добре. Ще се видим отново.
Елис кимна навъсено и погледна Крейн, който се отдръпна от прозореца.
— Добре свършена работа — каза той. — Много ти благодаря. Той тръгна с дребния индус към вратата.
Д-р Сафки се спря и погледна Елис.
— Много си мълчалив, млади човече — каза той. — Няма ли да кажеш нещо за себе си?
Елис сви тънките си устни и отмести поглед.
— Стеснителен е — каза Крейн и изведнъж се засмя. — Сигурно има силен комплекс за малоценност.
Д-р Сафки кимна:
— О, разбирам го. Всеки от нас крие в себе си някакъв малък предател. Моят предател е екстравагантността.
— А знаеш и моя — каза Крейн и изведнъж погледът му стана странен.
— Да, знам го — отвърна д-р Сафки и за миг на лицето му се изписа отвращение. Елис го наблюдаваше и забеляза тази промяна. Той знае, помисли си Елис. Има нещо скрито и този индус го знае.
Крейн леко се засмя. Не беше съвсем спокоен.
— Е, не трябва да те задържаме, докторе, сигурно имаш работа. Ела да го видиш утре. Може би тогава ще каже нещо. Има забележителен глас — и той отново се засмя.