Грейс не можеше да намери думи да изрази чувствата си. Искаше й се да заплаче, да отиде при него и да го прегърне, да му каже колко съжалява за случилото се, да изрази готовността си да направи всичко, за да му помогне, но просто си беше глътнала езика и не можа да каже нищо.
— Тя се омъжи за един, който се оказа абсолютна свиня — продължи той. — Няма да се впускам в подробности, прекалено са отвратителни, за да ги споменавам. Напусна го в първата брачна нощ и дойде да живее при мен, но нещастието вече беше станало. Тя не можеше да освободи съзнанието си от зверското му поведение и горкото момиче се побърка. Стоя тук един месец, за което знаеше само Сафки. Той се държа чудесно, непрекъснато ми помагаше и ние се надявахме, че тя ще се оправи. Но не се оправи… самоуби се — той си пое въздух и удари с юмрук по камината. — Беше ужасно. Можеш ли да ме виниш, че се опитах да прикрия всичко? Тя имаше много приятели, а не можех да понеса и мисълта за клюките, които щяха да тръгнат, ако бях съобщил за смъртта й в полицията. Сафки извади смъртен акт — естествена смърт, и никой не знае истината. Съжалявам, че видя ножа. От месеци лежи там. И досега не съм събрал сили да го пипам, а и не съм се приближавал до това чекмедже, откакто се случи всичко това — той бръкна в джоба си, извади оттам една златна табакера, запали цигара и хвърли клечката в камината. — Е, вече знаеш. Освен мен, ти и Сафки сте единствените, които знаете. Ще запазиш ли тайната ми?
— О, да — каза Грейс с насълзени очи. — Разбира се. Наистина много съжалявам. Никога няма да си простя, че влязох в стаята ти, но той толкова настояваше…
— Той не ме харесва, нали? — попита Крейн, като я наблюдаваше внимателно.
— Не. Казва, че в теб има нещо… няма ти доверие.
— Но ти имаш, нали?
— Да. Знаех, че няма нищо…
— Аз съм самотен — прекъсна я изведнъж Крейн. — Не можещ да си представиш колко съм самотен. Сега дори няма с кого да поговоря. Някой, който наистина ме разбира. Тя винаги беше до мен, а сега… — той вдигна рамене. — Радвам се, че си в нейната стая. Не можеш да си представиш колко ми напомняш за нея.
— Радвам се — отвърна Грейс, без да е уверена, че казва истината.
Само за това ли я харесваше той, защото му напомняше за сестра му? Не харесваше ли нещо в самата нея?
— Хайде — каза той и тръгна към вратата. — Нека да поговорим с Елис. Имам да ти казвам и други неща, а той също трябва да ги знае. Имах малко работа.
Когато тя се приближи до вратата, той я прегърна през рамо.
— Ти дори не попита за часовника. Май че не мислиш за себе си?
— Коя съм аз? — отвърна Грейс. — Аз нищо не представлявам. Винаги съм била едно нищо…
— А не би ли искала да се промениш? — каза Крейн и й се усмихна. — Мечтала ли си някога да имаш такъв дом? Да имаш пари, които да харчиш, да се почувстваш поне малко щастлива?
Тя го погледна с радост и изумление.
— О, да — отвърна тя.
— Е, понякога и мечтите се сбъдват — каза той мило, — но нека сега да отидем при Елис.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Към шест часа лъчите на силното вечерно слънце обгърнаха градината в мараня. От леглото си Елис виждаше тъмните, ясно очертани и неподвижни сенки на дърветата върху моравата. Цветята изглеждаха по-ярки, а небето беше безоблачно и приличаше на лазурен чадър.
Елис беше сам вече три часа. От време на време той чуваше гласовете на Грейс и Крейн в градината и два пъти бе успял да ги зърне как се разхождат из моравата, близо един до друг и как тя го поглежда, за да разчете думите по устните му. Но откакто ги видя за последен път, бе изминал повече от час и той се питаше къде бяха и какво правеха.
Хапчетата на д-р Сафки успокоиха треската му и сега разсъдъка му беше по-ясен, бе и с изострено чувство за самосъхранение. Съвсем ясно осъзнаваше положението си — несигурно и опасно, зависимо от бъдещите действия на Крейн.
Елис беше доволен от възможността, която имаше — да лежи спокойно и да крои планове, да прецени кой е най-добрият начин за действие.
Крейн се бе справил с отпечатъците смело и блестящо. Въпреки че само им бе загатнал за това, което бе направил, Елис разбра, че Крейн е близък с дъщерята на инспектор Джеймс. Очевидно имаше голямо влияние върху нея и бе успял да я убеди да се добере до часовника, да изтрие отпечатъците на Грейс и да ги замени с нейните. Очевидно тя бе направила това, без да иска обяснение, а Крейн не бе споменал с какво я бе възнаградил за риска й. Той просто каза, може би малко загадъчно: „Тя ми е длъжна и знам, че мога да разчитам на нея. Наистина беше много просто. Така че и двамата няма за какво да се безпокоите. Познавам Джеймс. Когато получи отговор от полицията, че отпечатъците върху часовника не са регистрирани, той ще забрави цялата история. Той е човек с установени принципи и приема сериозно докладните записки. И двамата ще можете да останете тук колкото пожелаете.“