Поне изглеждаше, че близката опасност е предотвратена, но Елис не беше доволен. Крейн не бе споменал нищо за неговото бъдеще, нито пък бе подметнал нещо за Кушман. Държеше се настрана от Елис и говореше с него само в присъствието на Грейс. Елис усещаше, че Крейн крои нещо и само изчаква удобен случай. Това чувство го безпокоеше.
Знаеше едно със сигурност — Крейн бе хитър. Доказваше го и начинът, по който се бе справил с дъщерята на инспектора. Дори Елис не беше способен да извърши нещо с такъв финес и хитрост, а се гордееше, че притежава тези умения.
А и Грейс. Промяната й за един ден беше просто фантастична. Изведнъж бе станала хубава, в угасналия й поглед сега се четеше блясък. Новите дрехи много я променяха и Елис не можеше да си избие от главата мисълта как, стисната за гърлото, лежи прикована до него на леглото. Искаше да я види отново, поглеждаше нетърпеливо часовника и се чудеше колко ли време ще мине преди тя да дойде и да го попита дали иска нещо.
Несъмнено бе положила големи грижи за него. Малко момичета можеха да се справят с крака му като нея, та дори този дебел, дребен, мургав доктор беше впечатлен.
Елис си спомни момента, в който реши да я спаси от затвора — когато крадеше от чантата на жената и тя я видя, Тогава той почувства, че нейната съдба щеше да бъде свързана с неговата. Инстинктивно беше разбрал, че си заслужава да й помогне и че тя стократно ще му се отплати. Беше самотен, имаше нужда от някого, но отначало сметна, че се е натъкнал на една страхлива, цивреща малка уличница. После се оказа, че е сбъркал в преценката си. Гъсеницата се бе преобразила в пеперуда — от тази промяна целият настръхваше.
Елис направи гримаса. Да не би да се влюбваше в момичето? Винаги анализираше трезво чувствата си и затова и сега се замисли над въпроса. Възможно беше. Казват, че омразата се превръща в любов, а той доста грубо се бе държал с нея, дори я бе мразил. Сега чувствата му се променяха, Странно беше за един толкова груб и безчувствен мъж като него да се влюби в такава сополанка, като Грейс, и въпреки това — беше факт. Не можеше да го отрече. Нямаше да е лошо, ако сега тя влезе и бъде мила с него. Не искаше сантиментални сцени, не понасяше подобни неща, но не би имал нищо против тя да седи до прозореца и да му говори. Беше му все едно какво ще каже — тя бе толкова неграмотна, че с нищо не можеше да го заинтересува, но той искаше да слуша гласа й, да я гледа, да я чувства близо до себе си.
Размърда се с безпокойство. Тя бе влюбена в Крейн. Виждаше се от пръв поглед. Той беше хубав, богат, с изискани маниери — точно в такъв тип мъж би се влюбило момиче като Грейс. Беше естествено. Тя е млада, глупава, без собствени критерии, повлияна от филмите — какво можеше да се очаква от нея? Но всичко това няма значение, стига Крейн да не прояви интерес към нея. Това вече бе опасно. Ако Крейн се държи както подобава, скоро щеше да я постави на мястото й. Но ако си пада по жените (както всеки огромен и пълен мъж, какъвто е, помисли си Елис с горчивина), тогава ставаше опасно, макар че, помисли си Елис в желанието да отхвърли по-вероятното предположение, мъж като Крейн би си избрал някоя модна красавица като фотомоделите по страниците на „Воуг“. Крейн можеше да си избере някоя изискана танцьорка от Лондон, някоя мадама от онези по хотелите в Уест Енд, които се продаваха просто за приятно прекарване на времето — истинските жени, тези, които не бяха вчерашни, знаеха как да се обличат, как да доставят удоволствие на мъжете, а не глухи малки глупачки като Грейс.
Грейс подхождаше на Елис. Колкото и да е странно, той реши, че тя е неговият тип. Преди никога не бе помислил дори да си търси момиче, но сега, след като се съсредоточи, реши, че Грейс е точно за него.
А Крейн? Крейн не излизаше от главата му. Естествено, мъж като него не би се занимавал с Грейс. Ами ако станеше обратното? Ами ако той беше една от онези свини, които обичаха да се забавляват с невинни и наивни момичета като Грейс? Имаше такива мъже. Ако Крейн беше един от тях? Ако сега се опитваше да й направи нещо? По лицето му изби пот. Ще го убие! Елис се надигна, замахна яростно с ръка и отново легна. Хубаво си решил да убиеш Крейн, но как ще го направиш? Беше на половината на Крейн, а освен това бе и прикован към леглото. Няма да е лесно. Трябва да го измисли добре.