Тя се втренчи в него, изумена от уплахата и отчаянието, които бяха изписани на лицето му.
— Какво си ме зяпнала? — възкликна той, като удряше с юмруци по юргана. — Изчезвай и се спасявай! Той ще ти стори нещо лошо. Сигурен съм. Има нещо в него. Нещо сатанинско… — той млъкна, защото видя Крейн, който стоеше усмихващ се на вратата, но с мрачен поглед.
— Колко странна дума използва — сатанинско — каза той и погледна Елис, който му отвърна с поглед, изпълнен с омраза. — Не плаша бедното момиче — той закрачи из стаята и застана до Грейс, която го погледна с безпокойство, леко пребледняла. — Нали изглежда чудесно? — продължи той, като й се усмихна. Елис ги наблюдаваше и видя как лицето на Грейс светна и безпокойството изчезна от погледа й, когато Крейн й се усмихна.
Елис нямаше какво да каже, а и не можеше повече да ги гледа. Погледна отчаяно през прозореца, като стисна юмруците си.
— Е, как е, оправяш ли се? — попита Крейн весело. — Искаш ли нещо да ти донеса… може би една книга?
— Разкарай се — озъби се Елис. — Остави ме на мира.
— Странен човек — обърна се Крейн към Грейс и я поведе към вратата. — Ще му донесем нещо за вечеря. Може би това ще го успокои — той постави ръка върху голото рамо на Грейс. — Да му кажем ли? — продължи той, като я придърпа към себе си.
Грейс се отскубна и бързо излезе от стаята. Елис не видя лицето й, но разбра, че беше смутена и засрамена. Но бе забелязал с ужас интимната милувка на Крейн.
Крейн изведнъж погледна Елис някак потайно.
— Тази вечер ще празнуваме — каза той и добави, преди да излезе от стаята: — Ще отворя бутилка шампанско. Можеш да ме поздравиш. Грейс обеща да ми стане съпруга.
ТРЕТА ЧАСТ
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Като се изключеше боядисаната в синьо лампа над входа и синьобелия надпис на вратата: „Полиция“, полицейският участък в Тейлъм приличаше на това, което всъщност беше — обикновена стара къща.
Предната стая беше превърната в канцелария (въпреки желанието на г-жа Джеймс), а останалата част от къщата бе предоставена за живеене на инспектора, съпругата му и дъщеря му Дафни.
Полицаят Джордж Роджърс седеше на твърдото дървено кресло пред бюрото на инспектора. След половин час той трябваше да тръгне на вечерната си обиколка. Не изгаряше от желание да я извърши с велосипед по горещите, прашни улици, задача, която трябваше да изпълнява зиме и лете, в дъжд и слънце, по два пъти на ден. Никога нищо не му се случваше и той отдавна се бе отказал от въодушевените си амбиции да арестува някого, да хване някой бракониер или дори да спаси от нападения някоя красива млада дама. Единственото, което искаше, бе да свърши обиколката и да се върне в участъка. Вече две години (откакто имаше късмета да го изпратят в Тейлъм) Роджърс се възхищаваше на Дафни Джеймс отдалеч. Пред по-близките си приятели беше готов да признае, че се страхува от нея, но това не му пречеше да бъде побъркан по нея. В най-песимистичните си моменти той осъзнаваше, че тя никога няма да бъде негова. Знаеше, че не е от нейната класа. Ако ставаше въпрос за това, никой от селото не беше от нейната класа, с, изключение, разбира се, на богатите. В Тейлъм тя беше като орхидея сред бурени. Мястото й не беше да живее на село и това тя винаги му го казваше. Имаше външен вид и тяло за сцената, за филмите на Холивуд.
Роджърс знаеше, че са приятели с Крейн. Точно с тип като Крейн можеше да се очаква Дафни да се държи благосклонно, мислеше си непрестанно Роджърс. Крейн имаше огромен „Буик“, 38 конски сили, луксозно обзаведен дом, обличаше се добре, имаше изискани обноски и много пари.
Но това не пречеше на Роджърс да обича Дафни и в този момент той слушаше звученето на гласа й, докато тя говореше на майка си в кухнята.
Тежкият тропот на ботушите на инспектора по коридора, извади Роджърс от унеса му и го накара бързо да се премести на собственото си малко бюро, което се намираше в най-ветровития ъгъл на стаята.
Вратата се отвори и влезе Джеймс. Носеше малка куриерска чанта, която току-що му беше предадена от Главния полицейски участък.
— Тези момчета действат доста бързо — каза той недоволно, като седна на бюрото си. — По-бързо отколкото когато бях млад. Разбира се, работата е малко претупана, както може да се очаква. Тези дни всичко се върши през куп за грош.
Роджърс измърмори нещо. Всичко това бе чувал и преди и не му беше интересно.
— Получихте ли си обратно часовника, господине? — попита той.
— Да, получих го — каза Джеймс. Засука мустак и се намръщи. — Отпечатъците не са регистрирани. За първи път ми се случва да не успея с този малък трик. Е, поне да се учиш. — Той впери проницателните си сини очи в Роджърс. — Нека ти бъде за урок, момчето ми. Никога не си пъхай носа в работите на богатите и следващия път, когато си помислиш, че някоя млада дама, приятелка на г-н Крейн, е сгрешила нещо, ще съм ти благодарен, ако запазиш информацията за себе си.