— Разбрано, сър — каза Роджърс, като прикри доволната си усмивка. Знаеше, че Джеймс също бе заподозрял Грейс и бе разочарован, че нищо не излезе от уловката му.
Джеймс разрови съдържанието на куриерското куфарче.
— Сега пък какво ли са сложили, за да ми създадат работа? — промърмори той и извади един напечатан лист хартия, към който беше прикачела снимка. Загледа се внимателно в листа за известно време, после замислено го остави на бюрото. — Има едно странно съвпадение, много странно съвпадение, така да се каже — продължи той, като извади лулата си и я погледна печално. Улови погледа на Роджърс. — Ще те помоля за малко тютюн. Един млад човек като теб не бива да пуши толкова много. — По-добре почакай да станеш на моите години и тогава си създавай проблеми с дишането. Никога не знаеш кога ще ти потрябва.
Роджърс беше свикнал да му подава торбичката си с тютюн. Бутна я по бюрото му. — Какво е странното съвпадение, господине? — попита той.
— Това тук — каза Джеймс и потупа напечатания лист. Взе торбичката и започна да пълни лулата си. — Това само идва да ти покаже колко трябва да внимаваш. Лондонската полиция търси една млада жена, двадесет и две годишна, средно висока, с кафява коса и очи, глуха, но добре разчита по устните, лежала е десет дена за кражба, а сега я търсят за друга кражба и като съучастник в опит за убийство.
Роджърс почеса дебелия си нос.
— Глуха и разбира по устните, а? Снимката й там ли е, господине?
Джеймс му я подаде мълчаливо и също така мълчаливо Роджърс я разгледа.
— Знам какво мислиш, момчето ми, но грешиш — каза Джеймс спокойно. — Мислиш, че тази г-жа Брюър и Грейс Кларк са едно и също лице. Хайде, признай си. Нали това е хода на мислите ти?
— Не бих казал това, сър — каза Роджърс предпазливо, — но както и на вас, ми се струва, че съвпадението е много странно.
— И наистина е така — отвърна Джеймс. — Какво мислиш за снимката?
— Щях да кажа, че е същото момиче, ако вие не бяхте доказали обратното — отвърна Роджърс. — Сигурен ли сте за този часовник?
— Единственото нещо, за което съм сигурен в тези сложни времена, е че искам да чуя обръщението „сър“, когато млад полицейски служител се обръща към своите началници — отвърна Джеймс язвително и взе снимката от Роджърс, за да я разгледа отново.
— Слушам, сър — отвърна Роджърс невъзмутимо. Беше работил с Джеймс около две години и знаеше, че повече лае отколкото хапе. Всъщност той харесваше Джеймс, възхищаваше му се, с удоволствие би го приел за тъст, въпреки че беше достатъчно дискретен, за да му позволи да се досети за което и да е от тези неща.
— Да, сигурен съм за часовника — каза бавно Джеймс, — и освен това, аз самият бих казал, че това е същото момиче, ако не знаех тези подробности. Това само доказва, колко внимателен трябва да бъде един полицай.
— Но абсолютно ли сте сигурен за отпечатъците, сър? — настоя Роджърс.
— Сигурен съм, че младата дама държа часовника — каза Джеймс със сарказъм. — Това означава, че си е оставила отпечатъците. Сигурен съм, че го сложих в кутия и го предадох в Главния участък. Също така съм сигурен, че в Главния участък са открили върху часовника три женски отпечатъка и че те не са регистрирани — той се почеса но брадичката и продължи: — Ако младата дама у г-н Крейн е Грейс Кларк, тогава как така в Ярд нямат отпечатъци от нейните пръсти. Отговори ми на това и аз ще повярвам, че тя е Грейс Кларк, но не и преди това.
— Предавам се, сър — каза Роджърс, като почесваше кръглата си глава и се пулеше на снимката. — Приликата е невероятна.
Докато той говореше, Джеймс бе разпечатал големия червен печат на гърба на илика с надпис: „Секретно“. Извади някаква бележка и махна на Роджърс да мълчи, докато той чете.
Роджърс го наблюдаваше с голям интерес. Преди известно време бяха получили „Секретен“ плик от Главния участък, това беше по време на войната, във връзка с някаква информация за шпионаж.
— Дяволите да ме вземат! — каза рязко Джеймс, остави бележката и погледна изумено Роджърс. — Сега, внимавай, момчето ми, трябва да ти предам информацията, но ще мълчиш! Знам ви аз младите. Винаги се опитвате да впечатлите приятелките си и да си придадете важност, но тук работата е секретна, разбрано? И не трябва да се разпространява.