— Ясно, сър — каза Роджърс, като започна да се стяга.
— Тази млада жена, Грейс Кларк, е видяна за последен път в компанията на мъж, познат като Дейвид Елис — каза Джеймс, като размахваше бележката. — Тук дават описани-ето и гледай добре да го научиш. Но ето секретната информация. Този Дейвид Елис по всяка вероятност е Едвин Кушман, ренегатът, за когото е известно, че е избягал от Германия и се смята, че се намира в тази страна. Разбра ли нещо от това?
Роджърс беше изумен.
— Кушман? Този, който предаваше по ефира за немците?
— Точно този — отвърна мрачно Джеймс. — Ще е добре за Тейлъм, ако успеем да го пипнем, нали?
— Да, наистина, сър — каза Роджърс и в главата му почна да се върти мисълта за повишение. Дори може да го прехвър лят в Ярд, ако хване Кушман и тогава може да се ожени за Дафни.
— Мога ли да видя листа, господине?
— Всичко с времето си, момчето ми — отвърна Джеймс, докато бавно разглеждаше бележката. Роджър видя, че лицето му се помрачи от по-нататъшния текст. — Хм, като че ли не може да е в нашия район. За последен път е видян на Кингс Крос и се смята, че е заминал на север.
— Но нали е бил с Грейс Кларк, сър?
— Така казват. Разпознал ги е един шофьор на такси. Явно са ударили хазяйката по главата — малко останало да я убият, след като офейкали.
Роджърс се приближи до бюрото на инспектора и прочете бележката през рамото му.
— Странно, момичето да е тук, а той да е на север, нали, сър? — каза замислено той.
— Кой е казал, че тя е тук — сопна му се Джеймс. — Внимавай, момчето ми. Вече ти доказах, че тя не е тук. — Двамата мъже размениха погледи — в очите им се четеше съмнение. — Ако не бяха тези проклети отпечатъци… — продължи Джеймс, като въртеше мустака си. Отново взе снимката. — Прилича на нея, но на тия снимки въобще не може да се разчита. Ако не беше глуха…
— Момент, сър — каза развълнувано Роджърс. — Г-н Крейн е видял някакъв човек да се навърта около клуба. Имам описанието му в бележника си. — Извади оръфания си бележник и го запрелиства. — Ето, сър. Млад, около деветнадесетгодишен, висок с тъмна коса, син костюм, кафяви обувки, зелена риза и черна вратовръзка. Бил е без шапка и леко е накуцвал. Това прилича ли на описанието на Кушман?
— Съвсем не — отвърна Джеймс малко кисело. — Кушман е под един и шейсет, слаб, тридесет и пет годишен, с жълтеникавочервена коса, предполага се, че сам си е направил белег с нож от дясното око до брадичката, за последен път е видян с кафяво сако, бяла риза и синя вратовръзка.
— Дали г-н Крейн е забелязал белега — почуди се Роджърс, опитвайки се да не изпусне тази следа.
— Ти по-добре изчезвай на обиколка, момчето ми — каза кратко Джеймс. Усети, че Роджър вече прекалява с идеите. — С тези разсъждения ще направиш някоя беля. — Той прибра листовете в чекмеджето на бюрото си и ги заключи. — Г-н Крейн е човек с голямо влияние. Не трябва да го засягаме. Остави тази работа на мен. Трябва да се подходи с такт, а тактът, позволи ми да ти кажа, е моята силна страна. Просто остави всичко в мои ръце.
— Добре, сър — каза Роджърс, твърдо решен да направи обратното. — Тогава, ако нямаш нищо друго, господине, аз ще тръгвам.
Джеймс се почеса по брадичката и се загледа в ботушите си.
— Чудя се, коя ли е тази г-жа Джули Брюър — каза той замислено. — Не знаех, че г-н Крейн има омъжена сестра, а ти?
— Не, сър, но това не означава, че няма. Не знаем много за него, нали?
— За сега не — тихо каза Джеймс, — но няма да ни навреди ако си отваряме очите.
— Предполагам, че няма, сър — каза Роджърс малко объркан.
Джеймс взе лондонския телефонен указател, погледна една от колонките с имена, изсумтя и затвори книгата.
— Тук е, същият адрес, като в картата й за самоличност. 47. Хейс Мюс, Бъркли Скуеър, Мейфеър. Бива си го адреса. Трябва да сме внимателни, Роджърс, но мисля, че можем да направим няколко дискретни запитвания.
— Да, сър — каза Роджърс и кръглото му, червено лице светна.
— Не мисля, че трябва да действаме чрез Ярд. Няма смисъл да започваме нещо, което няма да можем да свършим — каза Джеймс и стана. — Утре имам свободен ден. Може би ще отскоча до Лондон. Да, ще се поразходя, дори може да отида до Съмърсет Хаус. Бил ли си някога в Съмърсет Хаус, Роджърс?
— Не бих казал, сър — отвърна Роджърс. — Там регистрират раждания, смърт и завещания, нали?
— Бракове също. Бих искал да науча нещо за г-н Брюър, както и за г-жа Брюър — каза Джеймс. — Хайде, изчезвай, момчето ми и остави това на мен.
— Разбрано, сър — каза Роджърс, докато в главата му се въртяха собствените му планове. — Значи няма да ви видя до утре вечер.