— Точно така. Оглеждай се наоколо, не закъснявай сутринта и слушай, Роджърс, не се навъртай около къщата на Крейн докато ме няма, ясно ли е? Това е заповед.
Роджърс кимна, но лицето му помръкна.
— Добре, сър — каза той, но докато караше по селската улица Хай стрийт реши, че веднага щом свърши с обиколката ще хвърли един поглед на къщата на Крейн.
„Кой знае, мислеше си той ухилено. Дори мога да открия Кушман там. Бога ми! Каква изненада за бедния стар Джеймс — за него и неговия Съмърсет Хаус“.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Беше пълнолуние и голямата луна, която спокойно се носеше по чистото небе, превръщаше нощта в ден. Белият, прашен път, който се виеше през Тейлъм и се отправяше към хълмовете, се открояваше на лунната светлина, като фосфоресцираща лента.
Полицаят Роджърс изкара колелото от дървения навес зад къщата и го забута но градинската пътечка към пътя. Съдържателят на местната кръчма, Кейзи, мина случайно.
— Излизаш ли? — попита той с изненада. — И без униформа, а?
Роджърс му се ухили, наведе се над лампата и оправи димящия фитил.
— Ще направя едно посещение — смигна той.
— Как ми се иска да дойда с теб — каза мрачно Кейзи. — Но май вече ми е минало времето да ухажвам. Внимавай, Джордж. Ако могат, ще те пипнат.
— Ще внимавам — отвърна Джордж, преметна крак през колелото и се настани на твърдата седалка. — До скоро, Кейзи — и той започна да върти педалите по криволичещия път.
До къщата на Крейн имаше около три километра и Роджърс не бързаше. Познаваше добре района и искаше да изчака лупата да се издигне малко по-високо над горския пояс, обграждащ мястото, където живееше Крейн. Нямаше намерение да опипва пътя си в тъмното, нито да използва електрическо фенерче. Ако стигнеше до къщата след половин час, светлината щеше да бъде точно подходяща за него.
Той мина покрай къщата на инспектор Джеймс и със задоволство забеляза, че във всекидневната свети. Значи инспекторът слуша новините в девет часа. Сега нямаше вероятност да излезе някъде, тъй като Роджърс добре познаваше навиците му — обичаше да си ляга рано.
Когато стигна до края на градината, Роджърс забави ход, слезе от колелото и надникна през прозореца на Дафни. Светеше, но жълтите транспаранти бяха спуснати. Той почака малко, с надеждата, че ще види поне сянката й върху транспаранта, но тя не се появи. Въздъхна разочаровано, качи се отново на колелото и продължи.
Въпреки че беше спокоен и уравновесен по характер, Роджърс усети лека възбуда, когато излезе от селото. Много неща зависеха от това, какво щеше да открие в дома на. Крейн, Откакто бе разбрал, че Дафни се среща скришом с Крейн, без да казва на баща си, че се вози в големия „Буик“, Джордж намрази този огромен, пълен мъж. Не беше негова работа да казва на Джеймс какво прави дъщеря му, въпреки че един или два пъти се беше изкушил, но в последния момент се отказа, тъй като не знаеше как инспектора ще приеме клюки за дъщеря си.
Имаше нещо в Крейн, което Роджърс не харесваше. Не знаеше какво точно. Външно изглеждаше съвсем почтен човек. Той участваше в отбора по крикет и на игрището се отнасяше с Роджърс като с равен. Играеше добре и бавните му отбивания бяха спечелили много мачове, докато яростни-те подавания на Роджърс губеха. Но имаше нещо в този човек — може би две лица. Беше малко вероятно, че се държи любезно, защото те харесва, по-скоро — защото можеше да има някаква полза от това. С такова чувство бе останал Роджърс от няколкото срещи, които бе имал с този човек.
Освен това се държеше доста свободно с жените. По едно време в къщата често идваха момичета в луксозни коли с лондонски номера и стояха до късно, дори повечето оставаха през цялата нощ. Роджърс бе виждал тези коли, паркирани на пътеката пред къщата, докато правеше вечерните си обиколки. Един — два пъти той бе виждал момичетата в градината — елегантни, недостъпни, привлекателни. Роджърс се разтревожи, когато Дафни се сприятели с Крейн. Бяха се срещнали на местната танцова забава и Роджърс няколко пъти я бе мернал в „Буика“, беше я виждал и в местното кино с Крейн. Това не му харесваше.
Но можеше ли Крейн съзнателно да дава подслон на изменник, като Кушман? Малко вероятно. Крейн имаше добра репутация от времето на войната. Бил е един от пилотите в битката за Англия, награден е с два ордена за специални бойни заслуги — свалил единадесет вражески самолета, самият той е свалян два пъти. Но никога не можеш да бъдеш сигурен. От тези богати безразсъдни типове човек може всичко да очаква. Можеше да подслони Кушман само за идеята, а освен това може и да не знае, че това е Кушман.