Роджърс я разгледа внимателно. Светлината осветяваше лицето й и за миг той се поколеба. Наистина, приличаше на момичето от снимката, но той не можеше да се закълне, че това е Грейс Кларк. Разбира се, роклята и прическата може би я променяха и той се опита да си спомни чертите на момичето от снимката и да ги сравни с тези, които виждаше в момента. Не можа да го направи.
„С кого говореше тя?“ — запита се той и усети ударите на сърцето си. Той се надигна, за да види по-добре в стаята. Погледът му се спря на едно легло и той се изправи, за да види кой лежи в него, въпреки че рискуваше да го забележат.
В момента, в който Роджърс видя Елис, разбра кой е. Белият, на места посинял белег от дясното око до брадичката, жълтеникаво-червената коса и суровото, подло личице не можеха да се сбъркат.
Роджърс остана втренчен в Елис, устата му бе пресъхнала от вълнение, сърцето му туптеше силно. Ето го предателят, помисли си той, в ръцете му беше. Трябваше само да го арестува и повишението му беше сигурно. Джеймс щеше да се отнесе великодушно към него. Щеше да забрави, че Роджърс бе нарушил заповедта. Това щеше да бъде голямо събитие за Тейлъм. Щяха да дойдат репортери от всички вестници. Щяха да завалят интервюта, снимката на Роджърс щеше да се появи по вестниците. Хората от секретните служби щяха да го потупат по рамото, Ярд щеше да поиска да си поговори с него, дори можеше да го вземат в цивилния отдел. А после и Дафни. Щеше да гледа с друго око на него — човек, известен в цялата страна. Той изпъчи гърди. Мъжът, който арестува Кушман, предателя. Та той ще стане герой!
Коленичи отново и се подпря на ръцете си, но остана с вдигната глава, за да вижда какво става в стаята. Следващата стъпка беше малко деликатна. Трябва ли да потърси помощ или направо да го арестува? Беше достатъчно едър и уверен в себе си, за да се справи сам със задачата. Ако извикаше Джеймс по телефона, трябваше да раздели с него заслугите. По-добре направо да влезе и да го арестува. Крейн нямаше да му създаде проблеми. Не можеше да си позволи в положението, в което се намира. А явно и самият той не знаеше, кой е този човек. Може би Роджърс трябваше първо да се срещне с Крейн, да му обясни всичко и да му предложи помощта си. После, след арестуването на Кушман, щеше да помоли Крейн да извика Джеймс по телефона. Роджърс се ухили доволно, като си представи изражението на инспектора.
„Заслужава си човек да види лицето на стария вълк — помисли си той, докато наблюдаваше Грейс, която ходеше из стаята. — А и момичето. Нея също я търсят. Това е най-големият късмет в живота ми.“
В този момент той чу изшумоляване зад гърба си и изведнъж, без да знае защо, за първи път изпита невероятен ужас. Беше толкова изплашен, че дори не посмя да се огледа наоколо, сви се и зачака, а сърцето му заседна в гърлото като буца. Усети допир до гърба си и разбра, че ще се случи нещо ужасно. Понечи да извика от ужас, но преди да успее, преди да се втурне сляпо към осветения прозорец и безопасността, той получи тежък удар между раменете. Пареща болка прониза тялото му.
Той падна по очи върху мократа трева и пръстите му се забиха в наторената цветна леха.
Знаеше, че ще умре и се опита да извика, но само някакъв дрезгав стон достигна до ушите му и той разбра, че с него е свършено. Устата му се напълни с кръв и той се почувства като удавник, после ярко осветеният прозорец сякаш се втурна към него с невероятна скорост и експлодира в лицето му.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Инспектор Джеймс бе застанал в най-отдалечения край на гарата в Тейлъм, с мрачен поглед и с ръце в джобовете. Искаше да избегне всякакъв контакт с когото и да е от другите пътници, тъй като имаше достатъчно проблеми за разрешаване.
На път за гарата Джеймс мина край дома на Роджърс и се запита дали е станал вече, но реши, че не е и удържа на изкушението да хвърли едно камъче към запердения прозорец. Знаеше, че Роджърс щеше да се оправи сам през деня — не беше лошо момче, помисли си той. Можеш да му повериш някаква работа и знаеш, че ще бъде свършена. Не вършеше нищо през пръсти. Може би беше малко упорит и прекалено много идеи се въртяха из главата му, но беше усърден и лоялен, а за един полицай беше важно да притежава тези две ценни качества.
По време на пътуването до Лондон, Джеймс бе изцяло погълнат от мислите си. Въпреки че на Роджърс беше само намекнал, че има нещо нередно в това, което става в дома на Крейн, вътре в себе си беше напълно убеден, че момичето, което се представи за Джули Брюър, е всъщност Грейс Кларк. Беше твърде практичен, за да приеме съвпадението, че може да съществуват две момичета, и двете глухи, двадесет и две годишни, с кафява коса и очи и със същата форма на носа и устата. Но в същото време допускаше възможността за едно такова случайно съвпадение и преди да предприеме някакви действия, беше решил да докаже със сигурност, че такова случайно съвпадение не съществуваше.