Дълго през тази нощ той остана буден и замислен за тайнствените отпечатъци. Пъргавият му ум започна да се досеща каква би могла да бъде причината за появата на нерегистрирани отпечатъци върху часовника.
Нямаше нещо, станало в селото, което да не беше известно на Джеймс. Въпреки че Роджърс си мислеше, че инспекторът не знае за връзката на Дафни с Крейн, инспекторът я бе надушил. Отначало не виждаше нищо лошо в това, богат, млад мъж като Крейн да развежда дъщеря му с голяма, лъскава кола. Джеймс знаеше, че Дафни превишава качествата на останалите момичета от селото и въпреки че не одобряваше съвременното й поведение и разсъждения, знаеше, че тя има глава на раменете си и няма опасност да си навлече някоя беля. Но с течение на времето, той започна да се съмнява, дали в края на краищата това беше нормално. Отваряше си очите и стигна до заключението, че връзката можеше да се окаже опасна. Той изпадна в трудна ситуация, Дафни отдавна бе тръгнала по свой собствен път — беше своенравна и упорита, готова да се противопостави при всеки опит на родителите си да я контролират. Имаха една-две неприятни кавги и г-жа Джеймс бе заела, разбира се, страната на дъщеря си. Джеймс, който искаше да има мир в дома му, бе вдигнал ръце и не се реши да говори с Дафни за Крейн. По-късно, Крейн като че ли се отдръпна и Дафни не се виждаше с него. Джеймс остана с надеждата, че връзката е прекъсната.
Но дали наистина бе така, почуди се той, докато гледаше през прозореца на купето. Лицето му беше мрачно. Ами ако Крейн се беше свързал с Дафни и я бе убедил да изтрие отпечатъците и да ги замени с нейните? Тази идея изведнъж му дойде на ум през нощта и тогава веднага я отхвърли като абсурдна. Но тя продължи да му се натрапва. Ако това се беше случило, тайнството около отпечатъците се разбулваше. Дафни можеше да се добере до часовника. Джеймс го пакетира и го остави в спалнята, докато беше по задължения сутринта и го изпрати в Истууд по следобедния влак. Да, тя много лесно можеше да смени отпечатъците върху часовника, но това беше нещо — ако го беше направила, — за което трябваше да се мълчи. Не можеше да позволи подобно нещо да се разбере в Главния участък — самият той можеше да си изпати лошо.
Известно време Джеймс остана свит в ъгъла, в очите му се четеше болка. Как можеше да се случи такова нещо! Собствената му дъщеря! Малка глупачка. Е, това оправяше нещата — ако го беше направила, щеше да я научи той нея. Носеше със себе си снимката от отпечатъците върху часовника и една малка хромова кутия, която Дафни държеше на тоалетната си масичка. Щеше да я занесе до Ярд и да накара експерт по отпечатъците да сравни снимката с отпечатъците по кутията. Ако съвпадаха, подозренията му щяха да се оправдаят. После щеше да отиде до Хейс Мюс и да провери тази Джули Брюър. Може би беше ходила при Крейн и бе забравила картата си за самоличност в къщата, а Крейн я бе дал на Грейс Кларк.
До вечерта ще има всички необходими факти, за да я арестува. Ами този Дейвид Елис, за когото се предполага, че е Едвин Кушман? Къде е той? Беше ли оставил Грейс Кларк? Може би тя го беше изпратила на някой влак за севера, а сама бе тръгнала за Тейлъм? Или пътуването до Кингс Крос е било заблуда и двамата са пристигнали тук? Ако е така, къде е Елис?
Джеймс се замисли. Въртеше се нещо в ума му, което го озадачаваше. Защо носилката за първа помощ бе изчезнала от клуба? Отначало си мислеше, че с нея е било удобно да се пренесат откраднатите неща, но носилка се носи от двама човека. За това ли беше използувана тя или някой от двамата беше наранен? Може би това е Кушман? Момичето го беше довлякло с носилката и подслонило в гората, а после бе отвело Роджърс в обратна посока, където се бе срещнала с Крейн. Той, по една или друга причина, решил да я приюти? Джеймс се почеса по брадичката. „Не трябва да отивам чак толкова далеч — помисли си той, — но теорията е интересна.“
Когато пристигна на Педингтън, той отиде директно В Скотланд Ярд и се отправи по дългите коридори към отдела по отпечатъците. Там откри стария си приятел, Тед Едуардс. Бяха постъпили в полицията по едно и също време, а бяха служили и заедно в един и същи полк по време на войната 1914–1918.
Едуардс беше огромен, пълен, добродушен мъж, с червеникава коса и светло лице на лунички. Когато видя Джеймс, се усмихна.