— О, красавецо — каза той стихия си, хриптящ глас. — Не очаквах да видя смачканата ти физиономия в една прекрасна сутрин като тази. Какво те води насам? Работа?
Джеймс, който не беше в особено весело настроение, кимна с кисел вид.
— Лична работа — каза той. — Искам да погледнеш тези отпечатъци и да ми кажеш дали са еднакви. Раздвижи се малко Тед, нямам време.
Жълтеникаво — червените вежди се вдигнаха и Едуардс погледна с изненада.
— И смени тъпата си физиономия — озъби се Джеймс, като постави хромовата кутия на бюрото на Едуардс. — Прави те по-тъп отколкото си.
Едуардс се ухили.
— Май си станал накриво тая сутрин? — каза той, като взе кутията и я намаза с прах за отпечатъци. — Все едно, винаги си бил такъв.
Джеймс извади лулата си, напълни я и закрачи нервно из стаята. Присъдата на Едуардс щеше да бъде от огромно значение. Не само щеше да изостри отношенията вкъщи, но можеше да доведе и до арестуването на Едуин Кушман.
Настъпи моментално мълчание, после Едуардс каза:
— Същите са.
Джеймс попита:
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен — отвърна Едуардс с широка усмивка. — Някога да съм бъркал?
— Не — каза тихо Джеймс, взе кутията и снимката и ги сложи в джоба си. — Е, благодаря ти, Тед.
— Какво има? — попита Едуардс и изведнъж кръглото му лице стана сериозно. — Нещо не е наред ли, Джо?
— Нищо непоправимо — отвърна Джеймс. — Е, аз трябва да тръгвам. Благодаря ти за помощта, Тед.
Едуардс изсумтя нещо и изпрати с поглед инспектора до вратата — стройната осанка беше малко отпусната, нямаше и и живата походка.
„Остаря вече, помисли си той. Жалко. Биваше си го на младини. Е, всички трябва да се примирим с това.“
Коридорът се стори много дълъг на Джеймс. Значи Дафни беше пипала часовника, както и предполагаше. Малка глупачка! Как е могла да направи подобно нещо. Е, никой не трябва да разбере. Необходимо е всичко да се потули. Трябва отново да вземе отпечатъците на Грейс и този път грешка няма да има. Тя явно е Грейс Кларк. Но дори и сега, той беше предпазлив. По-добре щеше да бъде, ако вземе отново отпечатъците й, а после предприеме някакви действия. Но трябва и да внимава. Май че Крейн изцяло е замесен в тази история. А може и той да е опасен. Беше доволен, че предупреди Роджърс да не приближава къщата. А на него това му беше хубавото, че се подчинява на заповеди. Разбира се, своенравен е и енергичен и ако Джеймс не му беше наредил да стои настрана, можеше да си науми да й хвърли един поглед. Но сега не трябваше да ги плашат — във всеки случай все още не. Не, Роджърс щеше да се подчини на заповедта и Джеймс щеше да има време да обмисли плана си. Следващият път всичко трябваше да стане без грешка. Щеше да измисли уловка и да хване и Крейн, и Грейс Кларк, а ако и Кушман се уловеше в капана, толкова по-добре.
Биг Бен отмерваше единадесет часа, когато Джеймс излезе от Скотланд Ярд. Кимна на дежурния полицай, който вяло му отвърна. Тези младоци, помисли си печално Джеймс, не са като от едно време. Вече нищо не е както преди. Трябва да бъдем в крак с времето.
Спря едно минаващо такси и се качи.
— 47 Хейс Мюс, до Бъркли Скуеър — каза той.
— Разбрано шефе — отвърна шофьорът и подкара бързо колата по Имбенкмънт, после нагоре по Уайтхол към Трафалгар Скуеър.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Хейс Мюс беше успоредна на Чарлз стрийт. Мюс беше една от типичните задни улички в Мейфеър. От двете страни спокойно бяха наредени гаражи, над които имаше места за живеене — така наречените апартаменти. Калдъръмът и извитите комини правеха улицата още по-живописна. Трима-четирима шофьори, по ръкави, чистеха колите си и оживяваха малко това, иначе тихо и затънтено място.
Инспектор Джеймс закрачи по улицата и усети върху себе си погледите на шофьорите, които го гледаха с вял интерес. Той искаше бързо да свърши работата си и да се върне в Тейлъм, тъй като имаше за какво да поговори с дъщеря си и изгаряше от нетърпение да й го каже.
Номер 47 беше един гараж, с апартамент отгоре, както всички останали гаражи на улицата. Въпреки това се отличаваше. Вратата беше боядисана в яркочервено и бе обкована с лъскаво хромово покритие. Рамките на прозорците също бяха боядисани в яркочервено и две хубави сандъчета за цветя, обсипани с ярки цветове, придаваха на гаража все още по-весел вид.
Безспорно номер 47 беше най-добре поддържаният апартамент и Джеймс го погледна с уважение. Знаеше силата на парите и макар че изведнъж се сети, че изпълнява служебния си дълг, той първо позвъни.
Изчака търпеливо, като усещаше подигравателните погледи на шофьорите. След около минута позвъни отново, но пак никой не отвори. Той отстъпи назад и погледна към прозорците, но запердените стъкла не издадоха нищо.