Скованата физиономия на Джеймс не се отпусна. Той взе уискито, но го остави на бюрото.
— Благодаря ви, сър, може би след малко — каза той. — Дойдох тук, защото смятам, че трябва да се посъветвам първо с вас.
Става дума за служебен въпрос, сър.
Сър Хю се отпусна в мекото кожено кресло зад бюрото.
— Но, Джеймс, защо не вървим тогава по каналния ред? Не трябва ли първо да докладваш в Главния участък или вече си го направил?
— Не, сър — отвърна Джеймс. — Знам, че е необичайно, но и обстоятелствата са необичайни. Може би трябва да приемете този разговор за неофициален. Много се нуждая от съвета ви.
Хю потри брадичката си и погледна към тавана. Представи си един вбесен директор в Главната полиция.
— Не знам какво да кажа, Джеймс — отвърна той. — Няма ли да е по-добре да направиш една докладна записка? Може да ни спести много неприятности по-късно. На началника няма да му хареса много, че си идвал направо при мен.
— Знам, сър — отвърна упорито Джеймс — но аз наистина смятам, че на този етап вие сте единственият човек, който може да помогне. Става дума за нещо, което засяга Военното разузнаване.
Хю трепна.
— Какво по дяволите искаш да кажеш?
— Може би ще е по-добре да започна от самото начало, господине. В края на краищата, така ще спестим повече време.
— Добре, започвай. Ако искаш, можеш и да си запалиш цигара. Наистина искам да се отпуснеш малко. Не хапя. — Хю се ухили и поклати глава, като видя, че Джеймс не се променя. — Хайде, разкажи ми всичко.
— Преди два дни, сър — започна Джеймс, — т.е. на 18 август, на Роджърс (той е помощникът ми, ако си спомняте) му телефонираха от Клуба за голф. Секретарят съобщи, че някой е нахълтал и оттам са изчезнали някои вещи.
Хю се намръщи.
— Но аз знам за това. Каква връзка, по дяволите, може да има такова дребно нещо с Военното разузнаване.
— Историята е малко дълга и заплетена, сър — каза Джеймс. — Ако ми дадете възможност да я разкажа, ще се опитам да не ви задържам много.
— Искаш да кажеш да не те прекъсвам? — отвърна Хю с усмивка.
— Добре продължавай, Джеймс. Обещавам да не си отварям повече устата.
— Благодаря, сър — каза Джеймс, като си играеше с мустака. — Та значи, Роджърс се огледал наоколо и от отпечатъци от стъпки и други следи по земята разбрал какво се е случило. Той е много добър в това отношение и аз с основание вярвам, че преценката му е била правилна.
Хю отпи малко уиски и кимна. Все още не проявяваше особен интерес, но слушаше по-внимателно.
— Вероятно — продължи Джеймс, — на 17 вечерта непознати мъж и жена са пристигнали на гарата край игрището за голф. Никой не ги е видял, но следите им може лесно да се проследят от гарата. На половината по стръмния склон са се скрили в един храст. Секретарят ми каза, че е работил до късно и те сигурно са се скрили от него, когато той е тръгнал към гарата, за да хване влака за вкъщи. След като той си отишъл, тези двамата се доближили до празния клуб, мъжът счупил едно стъкло и влязъл. Отишъл до входната врата, за да пусне жената, но по една или друга причина, тя избягала. Мъжът тръгнал след нея и изглежда, че са прекарали нощта в трапа на четвъртата площадка. По-късно, вероятно рано сутринта, жената се върнала в клуба сама. Между откраднатите вещи има и носилка. Фактът, че Роджърс не е открил други отпечатъци от мъжа след влизането му в трапа, показва, че сигурно му се е случило нещо и жената го е довлякла до гората на носилката. Аз самият бях на игрището и открих следи, които потвърждават тази теория. Роджърс също е убеден, че именно това се е случило.
— Това момче Роджърс изглежда е умен полицай — отбеляза той. — От дълго време ли е с теб?
— Около две години, сър — отвърна кратко Джеймс. Искаше да продължи с историята. — Роджърс предложил на секретаря да претърсят гората и той се съгласил. Заедно с г-н Малкълм, който бил с тях, тъкмо се канели да тръгнат към гората, когато видели една млада жена, облечена в екип за голф, която се появила на върха на склона на четвъртата площадка и погледнала към тях.
Отначало това не им направило никакво впечатление, но в момента, в който тя ги видяла, побягнала в обратна посока.
— За да ги отклони от гората, а? — каза Хю, доволен, че се бе сетил за това.
— Възможно е, но Роджърс решил, че е по-добре да хване питомното, отколкото да хукне да гони дивото. (Извинете ме, сър, не искам да кажа нищо двусмислено.) Момичето бягало бързо и той й извикал да спре, но тя продължила и се скрила от погледа му. Когато отново хванал следите й, е изненада я видял да играе голф с г-н Ричард Крейн.
Хю подскочи и се изправи от стола си, целият напрегнат. — С Крейн? Сигурен ли си? — Сега вече беше напълно заинтригуван и продължи: — Тогава, коя, по дяволите, е била тя?