— И това ще ви кажа — каза Джеймс, без да желае да избързва.
— Разбира се, след като Роджърс видял, че г-н Крейн познава младата дама, разбрал, че е сбъркал и почакал да дойдат секретаря и г-н Малкълм. Те повели разговора.
Хю отново отпи от уискито.
— Продължавай, човече, продължавай — каза той малко нетърпеливо.
— Г-н Крейн представил дамата като г-жа Джули Брюър, която както научих по-късно от него, е омъжената му сестра.
Хю вдигна вежди.
— Така ли ти каза? Не знаех, че има сестра.
— Г-н Крейн казал, че му е сестра, сър — отвърна тихо Джеймс. — После обяснил, че е глуха и въпреки, че може да разбира по устните, явно не е чула Роджърс. Затова той повярвал на думите му и се извинил.
— От тона на гласа ти разбирам, че Роджърс не е трябвало да повярва. На къде биеш? — попита Хю намръщето.
— Ако ми позволите, след миг ще стигна и до това, сър — отвърна Джеймс. — Г-н Крейн още си позволил да каже, че видял някакъв млад мъж да се промъква през игрището и го описал подробно. Роджърс веднага тръгнал в дадената посока, но не открил и следа от него.
— Има ли още много — попита Хю, като погледна часовника.
— Няма да ви задържа дълго, сър — каза Роджърс толкова тихо и сериозно, че Хю отново го погледна с интерес. — Роджърс ми докладва всичко с подробности и аз реших да посетя Крейн.
— За какво, по дяволите?
— Не повярвах напълно на обяснението на г-н Крейн за младата дама — отвърна Джеймс, като избегна погледа на Хю.
— Боже мой! — промърмори той, овладя се и леко тропна с чашата си с уиски по бюрото. — Добре, продължавай. Не повярва на обяснението на г-н Крейн — и какво направи?
— Така се случи, че когато отидох, г-н Крейн беше излязъл, сър, но аз проведох кратък разговор с младата дама, която твърдеше, че е г-жа Брюър. Не ми вдъхна много доверие, затова поисках картата й за самоличност.
— Малко си прекалил, Джеймс, а?
— Държах се много тактично, сър — каза Джеймс убедително, — но не вярвах, че младата дама е г-жа Бюър. Помислих, че може да е замесена с кражбата в клуба и че г-н Крейн й бе дал убежище, така да се каже.
— За първи път в живота си чувам такива глупости — възкликна Хю и почервеня. — Преди да кажеш още нещо за г-н Крейн, искам да знаеш, че ми е личен приятел и аз много го харесвам. Той е чудесно момче и ще ти кажа нещо, което искам за сега да се запази в тайна — ще ми става зет. Така че внимавай какво говориш и, престани да си измисляш абсурдни теории.
Настъпи тягостно мълчание. Джеймс погледна Хю с тъпо изумление.
— Ваш зет, сър? — повтори той замаяно. — Не знаех…
— Разбира се, че няма да знаещ. Никой още не знае. Искат да не се разбира до обявяването на годежа. Не ме питай защо. Днешните хора са пълни със странни идеи. Във всеки случай Ричард ще ми стане зет след около шест месеца и от него ще излезе един чудесен зет и съпруг. Знаеш заслугите му от войната?
Джеймс започна да върти мустака си.
— Да, сър — каза той унило. Размърда дългите си, слаби крака, почеса се по брадичката и започна да гледа във всички посоки, само не и в сър Хю.
— Хайде, човече, продължавай с историята си. Дотук си забъркал голяма каша. Трябва да говоря по този въпрос с г-н Крейн — да се извиня на сестра му — каза сър Хю намръщено. — За бога, не ми казвай, че още си заплел нещата.
— Не мисля така, сър — отговори Джеймс. — Сега не знам как да ви го кажа, като знам за дъщеря ви…
— Защо да не знаеш? Разбира се, ако не си… Добре, продължавай. Сега мога да чуя и най-лошото.
— Сър, позволих си да взема отпечатъците на младата дама.
Хю простена.
— Скъпи човече… — започна той, но Джеймс избърза да го прекъсне.
— Направих го много тактично. Убедих я да разгледа часовника ми и така и взех отпечатъците. Сигурен съм, че тя не разбра за какво го направих, но изглежда г-н Крейн, който присъстваше, се е досетил. Изпратих часовника в Главния участък, за да проверят отпечатъците.
— И таз хубава — каза Хю, като стана и започна да крачи из стаята. — За пръв път чувам подобно нещо. Чудо е, че г-н Крейн още не е идвал при мен. Кога казваш се е случило това?
— Вчера сутринта, сър — отвърна Джеймс и се изкашля. Почуди се какво ли щеше да каже Хю като научи цялата история. Джеймс усети как по носа му потича струйка пот, извади кърпичка и попи лицето си.
— Не бяха регистрирани, сър — продължи той тихо.
— Разбира се, че не са били — отвърна ядосано Хю. — Веднага можах да ти го кажа.
— Но затова имаше причина, сър — каза Джеймс. — Часовникът беше обработен. Отпечатъците на младата дама бяха сменени с тези на моята дъщеря. Естествено, те не бяха регистрирани. Хю премигна.