— Дъщеря ти? Как се забърка тя в цялата история?
— По едно време, преди три-четири месеца, сър, съжалявам, че трябва да го кажа, г-н Крейн и дъщеря ми бяха доста близки. Предполагам, че е убедил Дафни да изтрие отпечатъците и да ги смени с нейните.
Настъпи дълга пауза, после Хю каза с приглушен глас:
— Надявам се, че осъзнаваш какво казваш.
— За съжаление да, сър — отвърна мрачно Джеймс. — Опитах се да убедя Дафни да каже истината, но тя отрече всичко и въпреки това отпечатъците й са върху часовника.
— Това въобще не ме интересува. Нямаш право да твърдиш, че г-н Крейн е убедил дъщеря ти да направи подобно нещо — каза Хю в яда си. — Обвиняваш го в нещо много сериозно, Джеймс.
— Мисля, че г-н Крейн е бил много загрижен отпечатъците на младата дама, представила се като г-жа Брюър, да не бъдат проверени, за да не се разбере истинската й самоличност. Сигурен съм, че г-н Крейн, по причини известни само на него, е подслонил тази млада жена. Бях в Съмърсет Хаус, сър и се оказа, че той няма сестра. Проверих данните за семейството му.
Хю изведнъж се отпусна на стола. Заслужаваше си човек да види лицето му.
— Но това наистина е невероятно — каза той. — Ако не му е сестра, тогава коя, по дяволите, е тя?
— Предполагам, че сте видели секретния доклад за Кушман, който пристигна вчера, сър?
Хю погледна изумено.
— Разбира се, че го видях. Какво, по дяволите…?
— Спомняте си, че този Кушман е видян за последен път в компанията на една жена, индентифицирана като Грейс Кларк, излязла от затвора и търсена за кражба? Хю кимна.
— Мисля, че младата дама у г-н Крейн е Грейс Кларк — каза Джеймс и се подготви за избухването на буря.
— Ти не си с всичкия си — каза Хю, като стисна ръцете си в юмруци и погледна яростно Джеймс. — Казваш, че тя… но, по дяволите, току що ми каза, че се казва Джули Брюър и че си видял картата й за самоличност.
— Джули Брюър е проститутка, сър — отвърна бавно Джеймс. — Проучих някои неща и разбрах, че г-н Крейн е поддържал връзка с нея. Тя е изчезнала, но мисля, че той се е сдобил с картата й за самоличност и я е дал на Грейс Кларк.
— Какъв отвратителен намек — каза Хю, вече разгневен. Мисля, че прекали. Честно казано, не вярвам на нито една твоя дума. Трябва да говоря с началника ти за теб. Единственото обяснение е, че сигурно губиш разсъдъка си и не знаеш какво говориш. Как се осмеляваш да кажеш, че г-н Крейн има връзка с проститутка!
— Наистина съжалявам, сър — отвърна Джеймс, пребледнял, но непоколебим. — Имам всички необходими доказателства, иначе не бих направил подобно изявление.
— Не ти вярвам! — извика Хю. — И не искам да слушам повече за това. Връщай се веднага в участъка си. Ще реша този въпрос с началника ти.
Джеймс се изправи. Застана пред Хю и го погледна право в очите.
— Има още нещо, сър — каза той спокойно, — и приключвам. Роджърс е изчезнал. Излезе снощи и предполагам, че е отишъл до къщата на Крейн. Оттогава никой не го е виждал. Правя си сам заключения. Грейс Кларк е видяна с Едуин Кушман. Сега тя е у г-н Крейн. Кушман също може да е там. Той е опасен. Ако Роджърс го е открил, той може… Звучи драматично, знам, но може да е убил Роджърс. Погледнете досието му, сър. Той е убиец. Нещо се е случило с Роджърс. Затова дойдох при вас. Сега вие поемате отговорността, сър. Чакам заповедите ви. Какво да правя?
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
— Къде е той? — попита Елис, когато Грейс отвори вратата.
Светлината, която идваше от розовата настолна лампа, подчертаваше леко зачервеното й лице. Очите й блестяха и имаха някакво излъчване, което я променяше — правеше я по-красива.
— Допушва пурата си — в гласа й звучеше някаква непозната нотка, която подсказа на Елис, че Грейс беше дори по-щастлива, отколкото изглеждаше. — Искаш ли нещо? — продължи тя. — Или да изгася лампата? Трябва да спиш.
„Колко е щастлива — помисли си Елис с горчивина. — Като си представя, че само преди няколко часа беше една мърла, готова да приеме всичко, каквото й хвърлех, а виж я сега.“
— Няма ли да поговориш поне малко с мен? — попита я той с престорено покорство. — Цял ден съм сам. Не е много забавно. Но сега, разбира се, вие сте си двамата.
Тя влезе в стаята.
— Не мога да остана дълго — каза тя и затвори вратата. — За какво искаш да говорим?
Елис с мъка сдържаше гнева си. Нямаше смисъл да го излива, тя просто щеше да си излезе. Трябваше да говори с нея, да я убеди, да я спаси, ако може.
Преди около час Крейн бе казал: „Трябва да ме поздравиш. Грейс обеща да ми стане съпруга“ и бе оставил Елис сам и зашеметен. Той лежеше в леглото и слушаше гласовете им, докато вечеряха — чуваше жуженето им, внезапния лек смях, излитането на тапата от бутилката шампанско.