„Грейс обеща да ми стане съпруга.“ Тези думи го прорязаха като с нож. Какво искаше да каже той? Крейн няма да се ожени за момиче като Грейс. Елис бе сигурен в това. Той само я баламосваше, щеше да я прелъсти и с обещанието си за женитба искаше само да приспи бдителността й. А тя беше глупава, необразована и романтична и му вярваше — и вярваше, че той я обича и иска да се ожени за нея, макар че се бяха срещнали за първи път само преди няколко часа.
Но как да я предупреди, как да попречи на Крейн да я нарани? Елис и беше неприятен, нямаше му доверие вече. Крейн сигурно я бе настроил срещу него. Каквото и да й кажеше, щеше да е безполезно, но трябваше да опита.
Хайде, признай си, каза си той вбесен. Влюбен си в момичето. За първи път в живота си откри някой, който да те интересува. Не искаш никой да я нарани. Каква ирония, след като самият ти така я бе наранил — с грубите неща, които й наговори. А сега изведнъж си влюбен в нея и знаеш, че ако не действаш хитро, ще я изгубиш. Изпаднал си в паника. Би направил всичко, за да я запазиш за себе си. А иронията е, че тя пет пари не дава за теб. Тя те мрази. Нали виждаш безразличието в очите й. Тя обича Крейн. За него мисли сега. Няма да ти повярва, че искаш да я спасиш от Крейн, във всеки случай няма да повярва, че Крейн иска да я нарани.
— Щял да се жени за теб — каза бавно Елис, като я наблюдаваше.
Тя отмести поглед и цялата почервеня.
— Бих предпочела да не говоря за това — каза тя, като кършеше ръце. — Това е… това засяга само Ричард и мен…
Елис стисна юмруци под одеялото. Искаше му се да извика: „Млъкни уличнице!“, но се овладя и каза спокойно:
— Но аз нищо не разбирам. Та вие се запознахте едва днес.
Той сигурно се шегува. Не искаш да се омъжваш за него, нали?
Тя загадъчно се усмихна и тази усмивка изплаши Елис. Той разбра колко безсмислено беше да я убеждава, да се I опитва да й обясни, че всичко е един капан.
— О, да — каза тя. — Влюбил се в мен от пръв поглед. Така ми каза. Аз също го обичам.
На Елис наново му се прищя да избие сантименталните измишльотини от главата й, но пак се овладя.
— Но той не може да се ожени за теб — продължи да настоява той. — Не си от неговата класа. Трябва да разбереш това. Той е богат, образован, джентълмен. Ти каква си?
Тя отново се усмихна загадъчно.
— Той каза, че това няма значение. След вечеря говорихме дълго за нас двамата. Знаеш ли, той е самотен. Има нужда някой да се грижи за него и то точно човек като мен. — Тя погледна замислено Елис. — Отначало не можах да повярвам. Преди никой не ме е искал. Но сега му вярвам. Иска някой да се грижи за това място. Не някоя светска красавица, както ги нарича той. Аз бих могла да го правя. Ще върша всичко за него. Ще се науча а…, а освен това той ме обича.
— Но ти няма да бъдеш щастлива — каза Елис, като се опитваше да открие някаква пукнатина в идилията, която тя си бе изградила. — За година-две всичко може да върви добре, но после ще напълнееш, ще загрубееш. Знаеш, че е така. Представи си майка си. След няколко години ще бъдеш като нея — напълно изхабена. Тогава той как ще те харесва?
Говореше наслуки, но успя да я накара да се изчерви.
— Няма да бъда като майка — каза тя ядосано. — Не знаеш какво приказваш. Тя е била лоша, не е правила нищо за баща ми. А аз бих направила всичко за него — за Ричард.
— Ще развалиш репутацията му. Ти си крадла — каза Елис, като усети, че бе успял да я засегне и продължи да дълбае. — Приятелите му няма да искат да се срещат с теб. За какво им е? Няма с какво да ги впечатляваш, нито имаш маниери, нито си забавна. Та ти дори не можеш да говориш правилно.
Тя се обърна.
— Няма да остана повече, ако ще приказваш по този начин.
— Не си отивай — каза той разтревожено. Ако си тръгнеше сега, той нямаше да има възможност да я спаси. — Казах ти, че не му вярвам. Въобще. Той е обещал да се ожени за теб с някаква цел. Сигурен съм. Той те желае. Не разбираш ли? — за миг се почуди каква дума да използва, поколеба се и продължи: — Той иска да те прелъсти, малка глупачке, а после да те захвърли. Знам, че това е намерението му.
— Не мога повече да те слушам — избухна тя, като го гледаше право в очите. — Ти си зъл. Така каза той. Предупреди ме да не те слушам. Ние се обичаме и твоите думи не могат да променят нищо. По-добре се оправяй и се махай. Не виждаш ли, че ни пречиш? Не те искаме. И двамата те мразим!
Тя изтича от стаята и затръшна вратата след себе си.