— Сам съм — процеди Елис през зъби и зачака.
Крейн огледа стаята и се обърна към Елис полуусмихнат.
— Всъщност си сам вече цял ден, нали? — каза той. — Искаш ли малко компания?
Той отиде до отворения прозорец и погледна навън, със скръстени отзад ръце.
Елис се загледа в колосаните маншети на вечерната риза на Крейн, видя червено петно върху бялата, лъскава материя и изведнъж му се догади.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
— Предполагам, че сам си го направил? — каза Крейн, като посочи белега на лицето на Елис. — За това се иска смелост. Самият аз не мисля, че бих оценил толкова високо живота си, че да преживея такава болка и обезобразяване. Ти си доста странно човече, нали?
Елис му се озъби.
— Не разбирам за какво говориш — каза той. — Защо не ме оставиш на мира? Болен съм. Не виждаш ли?
Крейн се отдръпна от прозореца, издърпа един стол близо до леглото и седна.
— Когато служех в Кралските ВВС, слушах предаванията ти в столовата. Всички го правехме. Добре ни забавляваше-продължи той. — Говореше абсолютни безмислици. Предполагам, че те са ти давали всичко и ти само си го изпявал. Колко ти плащаха, Кушман? Разкажи ми. Интересно ми е.
— Не съм Кушман — повтори Елис и по челото му изби студена пот. — Защо мислиш така?
Крейн се усмихна.
— Гласът ти — каза той. — Не може да го сбърка човек. Защо се плашиш? Няма да те предам. Не вярвам в така наречената справедливост. В края на краищата, това е друга форма на отмъщение. Сега ти си безвреден, Кушман. Можеш само да избягаш и да се скриеш някъде. Ако те предам на полицията, ще те обесят. Какъв смисъл има в това? Писано ти е да живееш сивия си жалък живот. Не мисля, че осъзнаваш какво си правил. Не си бил достатъчно умен, за да измислиш нещо за себе си. Предполагам, че в армията ти е станало тъпо-немците ти предложили топло местенце, решил си, че те ще победят и си се хванал с тях. Всеки малоумен глупак без чувство за дълг към страната си би направил същото — изведнъж той се засмя и отхвърли назад главата си. — Най-малко аз би трябвало да говоря за чувство за дълг. Във всеки от нас се крие по един малък предател. Помниш ли какво каза Сафки? Не вярвам в закона и реда. Смятам, че всеки от нас трябва да има възможност да определи сам съдбата си. Смятам, че с опасно да попречиш на някаква емоция, да потиснеш така наречения криминален нагон. Смятам, че е вредно да се сублимират сексуалните импулси. Не вярвам в доброто и злото. Мисля, че са измислени от човека, за да управляват успешно скапаната ни социална система. Трябвало да бъдем свободни — добре, нека да бъдем. Ако някой ми открадне палтото, аз ще открадна палтото на някой друг. Ако някой убие брат ми, аз ще убия сестра му. Не си ли съгласен с мен?
— Какво искаш да ми кажеш? — каза Елис, като го гледаше яростно. — Не разбра ли, че не съм Кушман. Аз съм Дейвид Елис. Така че престани да дрънкаш глупости и ме остави на мира.
— Разочароваш ме — каза Крейн, като поклати глава. — Помислих си, че житейската ми философия ще те заинтригува. Повечето хора си мислят, че се шегувам, когато говоря така, но аз не се шегувам. Проблемът при теб е, че се страхуваш. Страхуваш се за жалкия си животец. Единственото, за което се безпокоиш, е как да си запазиш главата. Няма да те предам. Хайде, признай си. Ти си Кушман, нали?
— Не — отвърна злобно Елис, като се изправи в леглото и го погледна диво. — Казвам ти, че не съм.
— Сафки беше отвън преди малко, нали? — каза Крейн изведнъж. Видях го от другия прозорец как пресече тревата.
Елис се скова.
— Приказки… приказки… приказки… — каза той ядосано. Само приказваш. Първо — едно нещо, после — друго. Не мога да те слушам повече.
— Той ти каза да я измъкнеш оттук, нали? — продължи Крейн. Гледате го подигравателно. — Но как би могъл да го направиш? Ти себе си не можеш да измъкнеш, да не говорим за нея.
Елис яростно стисна юмруци. Искаше му се да впие ноктите си в дебелото ухилено лице.
— Остави я на мира — каза той, като се стараеше да говори спокойно. — Добре ще те наредя, ако я докоснеш.
— Не разигравай драми — каза Крейн, като извади табакерата си. — Нищо не можеш да направиш. Дори и да успееш да се задържиш на краката си, нямаш никакъв шанс да успееш. Ще ти счупя врата без да ми мигне окото. — Извади една цигара, предложи и на Елис.
Почервенял от гняв, Елис изби табакерата от ръката му. Тя изхвърча и цигарите се посипаха по килима.
— Имаш отвратителни обноски — каза Крейн с укор. Той запали цигара и изхвърли клечката през отворения прозорец.
— Защо не можеш да обсъждаш всичко това спокойно? Цял ден с нетърпение очаквам момента, в който ще си поговоря с теб. За бога, човече, успокой се и се дръж като нормален човек.