Елис се овладя.
— Намислил си някакъв гаден номер — каза той. — Но те предупреждавам, ако й сториш нещо, ще те накарам да си платиш за това.
— Нищо не можеш да направиш. Бедният Сафки също не може да направи нищо. Знам прекалено много и за двама ви — отвърна Крейн, като се облегна назад и се усмихна. — Ако той ме предаде, ще го предам и аз. Той знае какво ще се случи, но е безпомощен да го предотврати, защото иска да спаси кожата си. Ти ще бъдеш в подобно положение. Начинът, по който вървят нещата, ме забавлява. Знаеш ли, не ми пука какво ще се случи с мен. Знам, че рано или късно някой ще разбере какво става и ще си изпатя, но парите ми дават голяма свобода на действие и ще продължавам, докато ме пипнат. — Той изпусна кълбо дим към тавана и се ухили на Елис. — Аз не ценя живота си, за разлика от теб и Сафки. Ако ми кажат, че утре ще умра, въобще няма да ми мигне окото. Важно е само какво става в момента, бъдещето е прекалено несигурно. Винаги съм живял така и колкото повече остарявам, толкова по-малко ме е грижа какво ще се случи с мен.
Елис се смъкна още по-надолу в леглото. Беше объркан, изплашен и не знаеше как да се оправи с този човек.
— Не можеш ли да говориш ясно? — каза той най-накрая. — Стига с тия загадки. Какво си направил? Какво възнамеряваш да правиш?
Крейн се засмя.
— Най-после ти стана любопитно, а? Е, справедливо е, след като знам достатъчно за теб, за да те пратя на бесилото, и ти да знаеш толкова за мен. Не ми пука дали ще ме предадеш, Кушман, но ти доста ще се разтревожиш, ако те предам, нали?
— Не съм Кушман — каза упорито Елис. — Колко пъти ти го казах.
— Страхуваш се за подлия си, жалък животец. Сафки също. И на двамата ръцете са ви измърсени. Ти си предател, а непохватният Сафки прави неуспешни аборти. Четири живота му тежат на съвестта.
Сега Елис разбра защо Сафки се страхуваше да говори. Значи това било, помисли си той. Крейн го държеше в ръцете си, както държеше и Елис.
— Говориш прекалено много — каза той само. — Ако бях Кушман, а аз не съм, никога не бих ти казал. За луд ли ме смяташ?
— Ще ти вземат отпечатъците — каза Крейн, като вдигна огромните си рамене. — Само да извикам полицията и да кажа, че мисля, че си Кушман. Ще проверят веднага, щом чуят гласа ти. Искаш ли да го направя?
Елис му се озъби.
— Няма ли да ме оставиш на мира? Ако съм Кушман какво те засяга това?
— От морална гледна точка — абсолютно нищо — отвърна Крейн, като загаси цигарата си в перваза. — Но от материална — да. Знаеш ли, трябва да се уверя, че няма да усложниш нещата. Ако знам, че си Кушман, ще те държа в ръцете си. Ето какво ще направя: ще се обадя на генерал-майор Франк-лин Стюард. Той е началник на полицейския участък. Познавам го добре и мога да го попитам за описанието на Кушман. Дори мога да му намекна, че знам къде може да го пипне. Старият Франклин Стюард е ветеран от войната и няма да си поплюва. Мрази предателите и като стрела ще полети след теб. Представи си, че направя така — тогава ще видим кой какъв е.
— Добре — каза Елис, като гледаше през прозореца. Изведнъж му омръзна да се преструва. Така и така беше в ръцете му. След като беше решен да открие кой е, можеше да го направи. — Аз съм Кушман. — Призна го почти с облекчение. — И какво ще правиш сега?
— Май много време мина, докато се решиш, а? — каза Крейн. Погледът му беше лукав и пресметлив. — Казах ти, че няма да те предам. Въобще не ме интересува какво ще стане с теб, и ако се държиш както трябва, никой няма да разбере, че си тук.
Елис го погледна внимателно — Крейн явно мислеше, това, което говореше. Не можеше да разбере този човек. Имаше нещо потайно, хитро у него, а говореше и толкова странно.
— Е, след като призна, че си Кушман, мога да ти разкажа нещо за себе си — продължи той, като се облегна назад и кръстоса крака. — Интересно ми е да видя реакцията ти. Рядко ми се случва да говоря за себе си. Сафки беше последният, на когото говорих. Беше много интересен. Всякакви научни идеи за мен му дойдоха в главата. Разбира се, ти си различен. Не си много образован, не си пълен с идеи, но може би имаш средна интелигентност. Можеш да хвърлиш малко светлина по въпроса.
Елис махна нетърпеливо.
— Защо все го усукваш? Говори. Конкретно. Какво си намислил? — каза той ядосано.
— Интересувам се от смъртта — каза Крейн с усмивка. Погледът му стана мрачен и въпреки че се опитваше да изглежда равнодушен, изведнъж се възбуди, стана напрегнат и несигурен в себе си. — Странно ли ти се струва това?
— Собствената ти смърт? — попита Елис, настръхнал.
Крейн поклати отрицателно глава.