— О, не — каза той. — Собствената ми смърт въобще не ме интересува. Не ме интересува кога и как ще умра. Не, интересувам се от смъртта на жените.
Настъпи дълга пауза. Елис усети, че го побиват студени тръпки.
— Какво се опитваш да ми кажеш? — каза той най-после.
Крейн се усмихна. Това беше изкривена усмивка, която придаваше на лицето му странен и страшен вид.
— Интригуващо е, нали? Смъртта на жените. Имам предвид точно това, което казвам. Най-голямо удоволствие ми доставя да убия една жена. Аз съм това, което вестниците наричат чудовище. Интересно, нали?
Елис, стреснат от изражението на Крейн и от думите му, смотолеви:
— Искаш да кажеш, че убиваш жени?
— О, стига — каза Крейн и запали друга цигара. — Използувай главата си. Не го правя като на конвейер. Нямам възможност. Не можеш да си представиш колко е трудно да намериш момиче, без родители и роднини, които биха задавали неудобни въпроси. А освен това и полицията… Не, не на конвейер — все още. Но когато падне удобен случай, възползвам се от него-той изпрати струйка дим към Елис и махна небрежно с ръка. — Като начало съм убил само една жена: Нямам много с какво да се похваля, но до един-два дни се надявам да убия още една.
— Говориш за Грейс? — попита Елис, като усещаше ударите на сърцето си.
Крейн се загледа в него за няколко секунди, преди да отговори. Сега лицето му беше безжизнено, бледо, подобно на маска. Очите му бяха мрачни и сякаш дълбоко хлътнали навътре.
— Да, Грейс — каза той и се усмихна.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Откакто водя съзнателен живот — каза Крейн, като наля доста голямо количество уиски в една кристална чаша — винаги съм се възхищавал на смъртта. — Той вдигна бутилката и погледна въпросително Елис. Поне една капка? Няма да ти навреди.
— Не — каза кратко Елис. Главата му беше пламнала, а кракът го болеше. Чувстваше някаква лекота в стомаха си. Той не преставаше да си задава въпроса: „Подиграва ли се с мен или говори сериозно? Ако говори сериозно (а ми се струва, че е така) значи не е нормален. Дали наистина мисли да убие Грейс или по този начин иска само да ме тормози?“ Човек трудно можеше да приеме спокойния и сух тон на Крейн за сериозен.
Крейн бе излязъл за малко от стаята, за да донесе бутилка с уиски, сифон и две чаши. Докато го нямаше, Елис направи отчаян опит да стане от леглото. Трябваше да се добере до прозореца и да види дали Сафки още беше в градината, за да го помоли да не си отива, но тези усилия бяха непосилни за него. Той се надяваше, че ще успее да се довлече до прозореца, но откри, че дори не може да помръдне крака си от леглото.
Когато се върна, Крейн забеляза потта и изписаната на лицето му болка, разместените одеяла и се усмихна подигравателно, но не каза нищо.
Седеше край отворения прозорец, с чаша уиски в ръка, с цигара между дебелите пръсти и с кръстосани крака. Изглеждаше съвсем спокоен и говореше тихо и свободно, без да се колебае за нито една дума, сякаш многократно бе репетирал, като актьор, който учи ролята си.
— Като дете — може би съм бил на шест години — баща ми ме взе на лов — започна той, като се настани още по-удобно върху стола. — Спомням си колко интересно ми беше да наблюдавам как един чудесен фазан излетя от прикритието си, насочи се бързо към гората и падна като камък, когато баща ми го застреля. Аз взех в ръка птицата, усетих я топла и безжизнена и бях щастлив, че най-накрая успях да я докосна. Бях виждал толкова много фазани в полята и винаги изпитвах желание да ги докосна, но никога не успявах и да се доближа до тях, а сега смъртта на птицата ми бе дала тази възможност. Чудиш ли се сега защо се интересувам от смъртта?
Елис нищо не каза. Той гледаше втренчено огромното, пълно лице, гледаше го объркано и с недоверие и се надяваше, че ако има търпение ще забележи в Крейн проявата на някакъв ясен и сигурен признак на лудост.
— Мислиш, че съм побъркан, нали? — попита Крейн, четейки мислите му. — Може би, но не чак дотам. Имам си своите чудатости. Сафки казва, че съм психопат. Един бог знае какво значи това, но не съм готов да ме прибере — във всеки случай, все още не.
Елис махна нетърпеливо с ръка.
— О, хайде по-живо — каза той раздразнено. — Мислиш ли, че ще те слушам да ми разказваш за себе си цяла нощ?
— Не мога да го претупам — каза Крейн почти с извинителен тон. — Няма да е честно. Сафки казва, че събитията от детството ми оказват важно влияние върху сегашното ми поведение. Той разбира от тези неща. Предполагам, че е изследвал такива случаи.
Елис прокара пръсти през рядката си, жълтеникаво — червена коса. Беше мокра. Вратът и гърдите му също бяха мокри. За последните няколко минути целият бе облян в пот.