— Когато пораснах малко — продължи Крейн, — ми дойде наум, че ако пожелая нещо, което не съм в състояние да постигна, трябва само да го унищожа, за да го притежавам. — Той спря и погледна внимателно Елис. — Това е важно. Поне така казва Сафки. Това детско разсъждение е пряката причина за сегашното ми поведение. Всяко живо същество извън обсега ми трябваше само да умре, за да стане мое. Разбираш ли? Принципът е съвсем прост и даваше своите резултати. Например, имаше една ангорска котка, която живееше до нас. Винаги ми се искаше да я погаля, но тя беше едно враждебно животно, нервно и аз никога не успявах да се доближа до нея. Един ден, вбесен от тази глупава котка, аз взех един остър нож и зачаках да излезе да се припича — нещо, което правеше редовно. Когато се беше излегнала на тревата, аз се приближих на няколко метра от нея и тъкмо когато тя понечи да побегне се прицелих с ножа. Нямах представа, че една котка можеше да се убие толкова лесно и след това прекарах един великолепен час, през който я прегръщах и галех чудесната й козина. После котката изстина, вдърви се и ме изплаши. Никой не помисли, че съм я убил аз, въпреки че суматохата, която се вдигна при откриването й ме предупреди, че трябва да внимавам за в бъдеще.
Навън в тъмнината избуха бухал. Елис чу пърхане на криле, когато птицата прелетя през дърветата.
— Тези птици не се ловят лесно — каза Крейн, като погледна през прозореца. — Откакто съм тук успях да хвана само една. Ужасно грозни са, но пък интересни. — Той изхвърли наполовина изпушената цигара през прозореца, замисли се за миг и продължи.
— Учудвам се колко много животни съм убил преди да тръгна на училище. Научих се да чакам търпеливо и неподвижно да лежа в гората с часове, докато изчакам най-подходящия момент да скоча. Станах незаменим в дебненето на дивеч. Можех да убивам дори птици с ножа си, докато те подскачаха по земята и търсеха червеи. Имах чувството, че ножът ми бе символ на сила. Никога не се разделях с него и когато тръгнах на училище в един пансион, го взех със себе си. — Той отпи малко уиски и остави чашата. — В училище един-два пъти едвам успях да се измъкна. Открих, че с ножа си можех не само да се доближавам до животните, но и да се отървавам от хората, които ми досаждат. Имаше едно момче, което особено ме ненавиждаше и се опитваше да направи живота ми черен. Е, не успя. Предупредих го и след като той не се промени, аз го издебнах през една тъмна нощ и го промуших. — Крейн се усмихна. — Беше много забавно. Да можеше да видиш лицето му, когато той се втурна с рев към надзирателката. Нямаше представа кой го бе намушил, но кървеше като прасе. Дотогава нямах опит в намушкването и естествено, опитът ми излезе неуспешен. Острието на ножа се плъзна по едно ребро и просто нанесе една противна повърхностна рана. — Изведнъж лицето му се стегна и той добави злобно: — Жалко, че не го убих.
— Не искам да слушам всичко това — каза Елис. Болката в крака го тормозеше, а думите на Крейн бяха като капки студена вода, които падаха отмерено върху главата му.
— Но това вече ще ти е интересно — каза Крейн, като напълни отново чашата си. — Пряко е свързано със сегашната ситуация. Ще прескоча детството си, щом те отегчава. Дотук мисля, че ги разкрих мотива с ножа. Виждаш как всичко започна, нали? По-късно се появи интересът ми към момичетата. Като ме гледаш сега, не би повярвал, но аз се страхувах от тях. За мен те бяха недостъпни и аз отново бях объркан. Разбираш ли до какво води това сега? Започнах да се питам дали щях да се страхувам, ако са мъртви. — Той спря, наведе се напред и се втренчи в Елис. Настъпи конфузно мълчание, после той продължи. — Една нощ се случи нещо, което стана, причина за всичките ми сегашни планове. Поне Сафки каза така. — Той взе нова цигара, запали я и изхвърли клечката през прозореца. Елис забеляза, че ръката му трепери. — Бях на шестнайсет. С баща ми бяхме ходили на гости у едни приятели. Прибрахме се с колата, беше тъмно, а ние закъснявахме. Баща ми караше бързо — прекалено бързо. На един остър завой се сблъскахме с една кола. Катастрофата беше ужасна. Баща ми беше убит. Аз изхвърчах от колата, но нямах дори една драскотина по себе си. Шофьорът от другата кола също изхвърча. Беше жена и си счупи врата. — Той се размърда неспокойно и погледът му потъмня. — Отидох до нея, за да се уверя, че е мъртва. Само тя ме интересуваше. Смъртта на баща ми не означаваше нищо за мен. Аз я докоснах и тогава разбрах, че една мъртва жена не може да ме уплаши. — Той се опита да се усмихне, но нещо не се получи. Елис си помисли, че Крейн изглежда ужасно. Правеше гримаси и се опитваше да изглежда безразличен, но ръцете му трепереха, а очите му шареха. — Тя беше едно малко, хубаво създание: около двадесетгодишна, руса, добре облечена, изискана. По нея нямаше никакви следи от кръв. Изглеждаше като заспала.