— Стига — каза рязко Елис. — Не ми се слушат подробности. Не ме интересуват.
— Както искаш — каза Крейн. — Няма да те отегчавам. Но тази случка ми подсказа някои идеи. Те не излизаха от главата ми, но с години не направих нищо, за да ги осъществя. От една страна се страхувах от полицията. Освен това, като че ли никога не се откриваше подходяща възможност. Винаги нещо ме спираше: или момичето имаше родители, или хората знаеха, че е излязла с мен, или тя не се съгласяваше да дойде там, където аз исках да я заведа. Не ми беше лесно, Кушман, но най-накрая успях. Джули се появи като по поръчка. Аз я убих.
— Лъжеш — каза Елис и за миг дъхът му секна — въобще не ти вярвам. Само се опитваш да ме тормозиш.
— Скъпи приятелю — каза Крейн намръщено, — не бъди такъв егоист. Разбира се, че не се опитвам да те тормозя. Просто след като знаеш истината, ме интересуват реакциите ти. Аз убих Джули Брюър и никой не знае за това, освен Сафки и ти.
— Сафки? — попита Елис.
— Сафки имаше лош късмет — каза Крейн, с леко зачервено лице и светнали очи. Уискито започваше да го хваща. — Двамата играехме заедно голф. Той ми беше забавен. Знаех какъв е и направих няколко проучвания. Разбрах достатъчно, за да го държа в ръцете си. Веднъж дойде да ме види и се изтърси точно в момента, в който Джули току-що бе издъхнала в една голяма локва кръв. (Не можеш да си представиш колко кръв изтече. Като я погледнеше човек, би си помислил, че е анемична, а направи такова отвратително петно върху килима ми.) Бедният Сафки! Отначало искаше да ме предаде, да извика полицията, но накрая успях да го убедя, че няма да е разумно. А като разбра, че знам достатъчно за него, веднага охладня и дори ми помогна да се отърва от тялото.
— А Грейс? — попита Елис, вече без да може да прикрива тревогата си.
— Грейс? — повтори Крейн и се изсмя. — Скъпи Кушман, та тя е уникална. Никога не съм срещал подобно момиче. Невероятна е. Явно е прекалила с евтините романчета и филмите. Направо е фантастичен начинът, по който разсъждава, (ако въобще може да се нарече разсъждаване.) Вярва, че съм се влюбил в нея от пръв поглед. Наистина го вярва. Чувал ли си друг път нещо толкова абсурдно? — Той се преви от смях и за малко не обърна чашата си.
Елис се размърда в леглото, очите му светнаха гневно.
— Свиня такава! — извика той. — Ти я подведе — накара я да мисли, че аз… че аз бих искал…
— О, я по-спокойно — каза Крейн изведнъж раздразнено. — Не ме заплашвай, нищожество. Това момиче е побъркано. Даже не съм си направил труда и да я погледна. Вярно, че я подведох, но въобще не съм си помислил, че ще лапне въдицата. Искала да се грижи за мен. За мен! Как ще се грижи тя за мен? Та тая малка глупачка не може да се грижи за себе си.
— Значи нямаш намерение да се жениш за нея? — попита Елис, като не знаеше да се радва ли, да се ядосва ли.
— Да се оженя за нея? — отвърна Крейн. — За мърла като нея? Боже господи, не! За каква се мисли, по дяволите? Ще ти кажа нещо — и той се наведе напред, за да съобщи нещо поверително.
— Гласят ме да се женя за дъщерята на генерал-майор Хю Франклин Стюард, рицар на орден, награждаван за бойни заслуги и т.н. — той се ухили. — Тя е истинска светска красавица, студена, потисната и тъпа като гьон. Сигурно ще е забавно да забия в нея ножа си, въпреки че тя ще бъда последната убита от мен жена. Старият доста ще се понапрегне, за да ме пипне, а когато е раздразнел, той е като истински разярен лъв-поклати глава и се ухили. — Въпреки това идеята ме привлича. По-скоро бих я убил, отколкото да се оженя за нея. Казах ти, че въобще не ми пука какво ще стане с мен накрая, но преди това искам да се позабавлявам.
— А Грейс? — попита Елис, като почти не можеше да повярва, че Крейн говори сериозно. — Нека да поговорим за нея.
— Добре, хайде. Тя е най-трогателната малка глупачка, която някога съм срещал. Не можах да устоя да не си направя майтапа. Тя буквално погълна всичко, което й казах, повярва ми и като връх на всичко, аз паднах на колене край леглото и поисках ръката й. — Той отново се изсмя. — Всяко друго момиче би разбрало, че го занасям, но не и тя. Само да ни беше видял. Не знам как сдържах смеха си. А най-големият майтап беше, че тя… тя прие — и отново избухна в такъв смях, че очите му се насълзиха.
Елис лежеше неподвижно и го наблюдаваше.
Ще те убия за това — мислеше си той, пламнал от гняв. — Ще бъда безмилостен. Не ме интересува какво ще стане с мен, но ще те накарам да си платиш, ще те подредя преди тя да разбере.