Крейн избърса сълзите си, остави празната чаша на прозореца и се облегна на стола.
— Никога не съм се забавлявам толкова — призна той. — Наистина надхвърли всичките ми очаквания. Особено ми доставя удоволствие това, че никой не може да ме спре. Ти не можеш. Ако сега тя влезе и й разкажеш каквото чу, няма да ти повярва. Мисли ме за светец, за най-романтичния влюбен. Няма да те изслуша — ако искаш, можеш да опиташ. Ще умра от смях, като чуя отговора й.
Елис нищо не каза. Знаеше, че Крейн е прав. Грейс нямаше да му повярва.
— Ще се позабавлявам с нея един-два дни и после… — Крейн стана. — После ще се отърва от нея. Предполагам, че ще трябва да се отърва и от теб, но не по същия начин. Ще те изпратя при Сафки. Той ще се грижи за теб. Хубавичко ще си поговорите за мен. Той ще ти разкаже за Джули, а ти можеш да му разкажеш за Грейс. И двамата няма да направите нищо, освен ако не се предадете. А не мога да си представя да го направите. — Той протегна огромното си туловище и се ухили на Елис. — Трябва да признаеш, че действах доста хитро. Реших да експериментирам с Грейс веднага щом разбрах, че е изпаднала в беда. Но не мислех, че е регистрирана в полицията. Това за малко да провали плановете ми. Разбира се, и двамата можех да ви предам на Джеймс, но тогава пък нямаше да се забавлявам. Е, добре изиграх стария Джеймс. Дафни — дъщеря му — веднъж беше пациентка на Сафки и знае, че това ми е известно, така, че прави каквото й кажа. Доста умело подмених отпечатъците на Грейс с тези на Дафни, нали? Старият Джеймс никога няма да се досети. Лесно можеш да изиграеш полицията, ако имаш здрави нерви и акъл в главата си. — Той погледна през прозореца, за миг се загледа в мрака, после се обърна. — Един полицай слухтеше наоколо тази вечер — Роджърс. Играех с него крикет — един безвреден малоумник. Видя ме. Хванах го да наднича през прозореца ти. — Крейн погледна маншета си и забеляза червеното петно. — Нямах избор. Трябваше да се отърва от него. Трябва да си ми благодарен, Кушман. Спасих кожата ти.
Елис — пребледнял, настръхнал — не продума. Проследи с поглед Крейн до вратата.
— Не трябва да я карам да ме чака толкова — продължи той. — Тя се преоблича. Обзалагам се, че ще се опита да ме съблазни с някоя по-разголена рокля. Предоставих й целия гардероб на Джули. Малката глупачка облече роклята, с която Джули беше вечерта, когато я убих. Доста ме поизплаши. Не знаех, че съм толкова чувствителен. Но я съблече, когато й казах, че не ми харесва, а сега се приготвя за голямата любовна сцена. Обзалагам се, че сърчицето й се е разтуптяло и че в момента си представя, че е Джоун Бенет или някое друго, също толкова великолепно създание, готово да ми се отдаде изцяло. — Крейн отвори вратата и се усмихна подигравателно на Елис. — Е, вече знаеш нещо за мен. Помисли върху това, което ти казах. Утре също ще си поприказваме. — Помота се още малко на прага, докато наблюдаваше Елис, който лежеше като вцепенен. — Спи спокойно, Кушман. И не ни безпокой за около час. Не трябва да я карам да ме чака. Рицарите не постъпват така, нали? — Той отново се изсмя. — Утре всичко ще ти разкажа. — Спря се отново, погледна назад и добави: — Стига да не вижда лицето ми, мога да я наричам с всяко име, което ми дойде на ум. Доставя ми адско удоволствие. Тя обича да си слага главата на рамото ми и тогава й говоря, само дето тя не разбира. Трябва да си там, за да ме чуеш.
Елис долавяше леките му стъпки по коридора. После го чу да отваря някаква врата, да я затваря. След това къщата замря и настъпи странна тишина.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Спалнята на Грейс бе осветена само от два малки абажура, които създаваха интимна, може да се каже напълно предразполагаща атмосфера, подсилена от един тежък парфюм, с който Грейс (без да подозира силата на аромата му) бе напръскала стаята.
Грейс се бе излегнала върху един подплатен шезлонг по средата на стаята. Беше облечена в черна, полупрозрачна рокля, която въобще не подхождаше на младостта и невинността й, макар че почти неприлично подчертаваше фигура-та й. Босите й крака бяха обути в алени пантофи, а косата й бе прибрана с тънка червена панделка.
На пръв поглед изглеждаше като току-що излезла от страниците на „Искуайър“, но при едно по-внимателно вглеждане ставаше ясно, че бе само жалко подобие на тези примамливи жени. Тя патетично се опитваше да подражава на една изтънчена прелъстителка.
Беше гримирана доста неумело, ружът оформяше две кръгли петна на бузите й, обилно намацаните с червило устни изглеждаха гротескни, миглите й бяха слепени от гуша, който се бе разнесъл на черни точици по клепачите й.