Крейн погали ръката й, после хвана брадичката й и извърна лицето й към себе си, за да го вижда какво й говори.
— Хайде, кажи ми — каза той. — Моля те, кажи ми. Ако аз наистина не искам да се оженя за теб… какво тогава?
— Ти беше толкова добър и мил с мен… аз… бих направила всичко за теб, за да ти се отблагодаря.
— Какво те кара да мислиш, че не искам да се оженя за теб? — попита Крейн, като се доближи още до нея.
— Говорих с Елис. Той каза, че ще разваля репутацията ти, че няма да ти бъда добра съпруга и ти ще съжаляваш, че си се оженил за мен.
Дебелите пръсти обгърнаха китката й. Тяхната топлина и сила възвърнаха увереността в Грейс.
— Трябва да съжаляваш Елис — каза нежно Крейн. — Самият той е влюбен в теб. Каза ми го. Ти си типът момиче, който мъжете лесно губят. Знам колко много страда в момента, скъпа моя. Просто не знае какво говори.
— Влюбен в мен? — повтори Грейс, изумена. — О, но аз не мога да го повярвам. Той се държи толкова ужасно с мен… не като теб. Не, не мога да повярвам.
— Но е влюбен — каза Крейн, като я погали по китката. — Горкият човечец се побърква от ревност. Би казал всичко, за да ни попречи да се оженим. Даже в момента ме обвинява във всякакви фантастични неща. — Той се наведе напред и докосна с пръсти брадичката й. — Казва, че ще те убия.
— Но как може да бъде толкова подъл! — каза Грейс, като отскочи назад. Студени тръпки я побиха. По някаква неизвестна причина, тя изведнъж отново видя Крейн в кухнята, с изкривено от ужас лице и чу думите му: „Помислих, че си Джули.“ Тя отново изтръпна.
— Но той не го мисли — каза Крейн, като я наблюдаваше внимателно. — Просто се е побъркал от ревност. Би казал всичко, за да провали щастието ни. Не се страхуваш, нали? Скъпа моя, не би могла да се страхуваш от мен?
Тя погледна в лицето, на което бе изписано само нежност и доброта и хвана ръката му.
— Не, не се страхувам от теб — каза бързо тя. — Няма да повярвам на нито една негова дума и ако ти наистина искаш да ме убиеш — направи го. — Тя изведнъж протегна ръце и каза с треперещ глас: — Толкова много те обичам, Ричард. Можеш да направиш с мен каквото си поискаш — само, моля те обич ай ме поне малко.
„Невероятно — помисли си той. — Това момиче въобще няма акъл в главата си. Къде, по дяволите, се е научила да дрънка такива глупости?“ Но той хвана лицето й с две ръце, наведе се напред и я целуна по устните.
За миг тя се поколеба дали не трябваше да устои на изкушението да му се отдаде. Спомни си за майка си, отново усети ударите на камшика, който бе врязъл в съзнанието й мисълта, че прелюбодеянието е непростим грях. Опита се да стегне тялото си, да отвърне глава, да се отдръпне. Усети как дебелите пръсти се плъзнаха по гърба й и се спряха на хълбоците й. Твърдите пръсти се впиха в нейните и сякаш изсмукаха силите й. Омаломощена, тя се отпусна в ръцете му. Сега той я държеше здраво, едната му ръка бе на коляното й, а с другата здраво притискаше здраво кръста й. Тя беше безпомощна в силната му прегръдка и не знаеше какво ще направи той след това, но инстинктивно чувстваше, че това е само началото на върховно блаженство. После изведнъж й се стори, че нещо не е наред, че устните му вече не притискат нейните. Ръката му бе вдигната от коляното й, а здравата, топла прегръдка на кръста бе отпусната. Тя имаше чувството, че той я оставяше да падне, че се отдалечаваше от нея.
Тя отвори очи и го погледна с болка и укор. Видя, че той я гледа напрегнато и сякаш не я вижда или бе забравил за нея и когато тя го погледна, той се намръщи, сви устни и вдигна предупредително пръст, за да я накара да мълчи.
Разочарованието й се смени с тревога.
— Не говори — каза той, с устни близко до нейните. — Има някой навън. Чух звук — като че ли някой пълзеше към вратата.
Объркването и изненадата в погледа й се смениха с ужас. Пръстите й сграбчиха китката на Крейн.
— Пълзи? — произнесе тя само с мърдане на устни, без да издава звук.
Той кимна, ослуша се, и постави ръка върху устните й.
— Ще отида да видя — каза той тихо. — Не се плаши. Няма да позволя на някой да те нарани.
— Не — смутолеви тя под ръката му, с широко отворени от ужас очи. — Не трябва! Може да пострадаш…
Той се отдръпна нетърпеливо, изправи се и с две бързи, тихи крачки стигна до вратата. Опря ухо о вратата и се ослуша. Грейс го наблюдаваше и изведнъж си помисли колко опасен и страшен изглеждаше, застанал там, неподвижен и напрегнат.
Тя се изхлузи от шезлонга, пристъпи няколко крачки напред, спря и продължи да наблюдава.