Крейн внимателно завъртя дръжката и открехна вратата. Той надникна в антрето и се скова.
С ръка на устата, Грейс се приближи до него. Сърцето и биеше толкова силно, че имаше чувството, че ще се пръсне. Крейн протегна ръка и хвана китката й, дебелите, топли пръсти я успокоиха. Той открехна още малко вратата и посочи към антрето.
Елис беше на пода. Беше намерил телефонния указател на масичката в антрето и сега трескаво прелистваше страниците му, с треперещи пръсти. Беше прежълтял. Косата му лъщеше от пот, пижамата в черно и златисто бе прилепнала по слабия му гръб и Грейс виждаше неравните очертания на гръбначния стълб, подобни на редица от безформени мраморни топчета.
Крейн, който все още държеше Грейс за китката, го наблюдаваше, видя как махна победоносно с ръка, сякаш бе открил това, което търсеше, после бутна настрана телефонния указател и посегна към телефона.
Подобно на огромна, безшумна котка, Крейн се промъкна край него и взе телефона от ръцете му, точно когато Елис се канеше да вдигне слушалката.
— Не трябва да ставаш от леглото — каза меко Крейн и се усмихна.
Елис остана за миг неподвижен, изтръпнал от страх и почервенял от яд. После изведнъж нададе вик като на агонизиращо животно, сграбчи Крейн за глезените и заби нокти в месото. Наведе глава и се опита да захапе крака на Крейн и за малко да успее, но той бързо сграбчи китката на Елис и без усилие отскубна пръстите му от глезените си. Изви ръцете зад гърба му, коленичи и се взря в лицето му.
— Скъпи приятелю — каза той със суров тон, — какво ти става?
Държиш се като побъркан и плашиш Грейс.
— Върви по дяволите! — извика яростно Елис, без да може да помръдне, безпомощен в желязната прегръдка на Крейн. — Пусни ме! Ще те убия за това. Няма да я докоснеш. Няма да ти позволя.
Крейн погледна през рамото си към Грейс и вдигна рамене, като срещна изумения й поглед.
— Виждаш ли какво имах предвид? — каза той. — Или е побъркан, или наистина е много болен. Какво според теб трябва да направя с него?
Когато Грейс застана в светлината, Елис се обърна към нея.
— Той ще те убие — каза той възбудено. — Послушай ме. Той ми се похвали какво ще направи с теб. Единственият ти шанс е да изчезнеш оттук веднага. Ще те убие, както е убил другата жена. Той е луд. Не разбираш ли… убива просто за удоволствие.
Грейс коленичи край него и го погледна със съжаление.
— Болен си — каза тя нежно. — Не трябва да се напрягаш. Той няма да ми стори зло. Та нали се обичаме. Моля те, не говори такива лоши неща.
— Истина е — каза задъхано Елис, вече губейки контрол. — Мисли да те убие, доверчива малка глупачке. Остави ме мен! Бягай! Махай се! Той е убиец. Не разбираш ли?
Грейс потрепери от дивия му, отчаян поглед.
— Защо си толкова зъл и говориш такива неща? Той ме обича…
Елис се нахвърли върху Крейн.
— Гадна свиня — изхлипа той истерично и изведнъж рухна. Разплака се. Сълзи започнаха да се стичат по хлътналите бузи. — Ти я подмами и тя ти повярва, но няма да го направиш. Ще ти попреча по някакъв начин. Няма да я нараниш. Заклевам ти се, че няма.
— Хайде стига приятелче — каза Крейн успокоително. — Връщай се в леглото. Никой никого няма да нарани. Сънувал си някакъв кошмар. Ти си болен и изморен. Ще се погрижа за теб. Хайде в леглото.
Без да изпуска здраво стиснатата китка на Елис, Крейн го вдигна на ръце.
— Ще бъда много внимателен — каза той. — А ти не се безпокой за Грейс. Всичко ще е наред. Ще я направя много щастлива.
Когато той го понесе през антрето, Елис извика на Грейс:
— Бягай, глупачке, бягай!
— Няма да избяга — каза тихо Крейн. — Каза, че ще направи всичко за мен. В кърпа ми е вързана, Кушман. Не си хаби силите на вятъра.
Елис се изплю в лицето му.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Грейс изведнъж се сепна в съня си. Сънуваше, че Крейн влиза в стаята й и се люби с нея. Тя бе изпаднала в екстаз, държеше го в прегръдките си, усещаше допира на лицето и тялото му. Силните пръсти галеха шията й, тръпки лазеха по тялото й от възбуда. Но изведнъж пръстите му се вкопчиха яростно в гърлото й и я задушиха. Тя с ужас разбра, че някак-си, на мястото на Крейн, се бе появил Елис, чието подло личице бе изкривено от злоба, а ръцете му се опитваха да спрат дъха й. Точно в този момент тя се събуди, сърцето й биеше силно, страхуваше се дори да отвори очи.
Остана така известно време, после напълно разсънена с облекчение осъзна, че това бе само сън. Изправи се и погледна фосфоресциращия часовник на масичката край леглото. Беше два без петнадесет.
Все още напрегната, тя огледа познатата стая. Преди да си легне, бе дръпнала пердетата и в осветената от луната стая виждаше очертанията на мебелите и слабия отблясък на огледалото.