След като се увери, че няма нищо легна отново, сгуши се в леглото и затвори очи. Но ударите на сърцето й не се успокояваха. Продължаваше да е напрегната.
Какво ужасно създание е този Елис, мислеше си тя. Всичко развали. Крейн едва успя да го върне на леглото и да му даде приспивателно. Беше толкова мил и добър с Елис. Дори мекушавата Грейс се чудеше на добрината на Крейн.
— Ще остана при него — каза той на Грейс. — Ти си лягай. Съжалявам скъпа, но толкова много нощи има пред нас. Трябва да бъдем търпеливи — и той я взе в ръцете си, придърпа я и я целуна.
Тя си легна и остана будна, като се чудеше какво ли става в стаята на Елис. Разбира се, нищо не се чуваше и към полунощ, без да я свърта вече в леглото, наметна един копринен халат върху пижамата в оранжево и червено и излезе от стаята.
Стаята на Елис се намираше на другия край на коридора, вратата беше открехната и вътре светеше. Тя се промъкна и надникна вътре.
Крейн се бе излегнал, с отметната назад глава, в един голям фотьойл, с цигара в уста. Сякаш изследваше заплетените орнаменти по тавана или просто беше унесен в мисли. В момента, в който тя се появи, той рязко се обърна, целият напрегнат, но след като я видя се успокои, направи й знак да мълчи, стана от стола, отиде бързо при нея, внимателно я избута в коридора и затвори вратата.
— Спи — каза той тихо. — Горкият, съвсем е изтощен. Нали виждаш колко е истеричен, сигурно е от треската. Ако до утре сутринта положението му не се подобри, ще трябва отново да извикам д-р Сафки.
— Трябва ли да оставаш при него? — попита Грейс.
— Да, така мисля. Малко е откачен и ако се събуди и види, че е сам, може… всъщност не знам какво може да направи.
Побиха я тръпки.
— Но не си ли изморен? — попита тя, като докосна леко ръкава му. — Защо не опиташ да поспиш?
Той се усмихна.
— Чувствам се добре. Нямам нужда от много сън. А ти се връщай в леглото. — Сега, след като бе свалила мазилата от лицето си, той с изненада откри, че тя е едно доста привлекателно малко същество, в копринен халат, с разпуснатите коси и леко зачервеното лице, все още затоплено от възглавницата.
— Хайде, ще те сложа в леглото. — Той я взе на ръце. „Лека е като перце, помисли си, но има чудесна фигурка. Дали да не оставя оня грубиянин за малко?“ Но той устоя на изкушението. Ако Елис се събуди и види, че никой не го пази, може отново да се добере до телефона и тогава всичко щеше да се провали. Не, утре ще се отърва от него, щеше да го прехвърли на Сафки и тогава можеше да отдаде цялото си внимание на това малко девойче — можеше да се окаже по-забавна, отколкото си мислеше отначало.
Той я занесе до стаята й и я постави на леглото.
— Хайде, махай халата и в леглото. Ще ти донеса нещо за пиене. Сега трябва да спиш, иначе утре ще бъдеш изморена.
Той излезе и Грейс, след като отново се мушна в леглото, усети нов прилив на чувства към него. Никой не можеше да бъде по-мил от него, помисли си тя. Как можеше Елис да говори такива неща?
Той й даде чаша чай и приспивателно.
— Ще ти помогне да заспиш — каза той, като се обърна към вратата. — Връщам се при пациента си. Приятни сънища, скъпа.
Тя спа, но след като се събуди от кошмара, разбра, че няма да може да заспи отново. Лежеше в полумрака, мислеше за последните дни и не можеше да повярва за промяната в живото си. Всичко беше като в приказките, мислеше си тя и ако не беше Елис, сега Крейн щеше да лежи до нея. Изведнъж изпита силна омраза към Елис — той бе причината за всичко. Пречеше на щастието им. Защо не се оправя по-бързо и не се махне? Беше сигурна, че докато той не си отиде, те не можеха да започнат нов съвместен живот.
Изведнъж й се прииска да види Крейн отново, измъкна се от леглото и тихо се приближи до стаята на Елис. Там все още светеше, но когато надникна през открехнатата врата, с изненада видя празното голямо кресло.
Поколеба се дали да се върне да си вземе халата, после реши да надникне в стаята. Промъкна се тихичко в стаята и срещна разтревожения поглед на Елис. Веднага, щом видя, че той е буден, а Крейн го няма, тя бързо се отдръпна назад.
— Не си отивай — каза умолително Елис, без да се помръдва. — Моля те, влез. Трябва да говоря с теб.
Тя го погледна иззад вратата.
— Не искам да говоря с теб — каза Грейс и изведнъж й стана студено. — Връщам се в леглото. — После попита: — Къде е той?
— В градината — каза тихо Елис. — Помисли, че съм заспал. Знаех, че по някое време ще излезе, затова зачаках, престорих се на заспал. Отиде да зарови полицая.