— Какво имаш предвид? — попита стресната Грейс.
— Един полицай беше тук тази вечер — каза Елис, като говореше бързо, сякаш се страхуваше, че всеки момент можеха да го прекъснат. — Онзи, който те гонеше по игрището. Казва се Роджърс. Беше тук и ме видя. Погледна през прозореца.
— О — извика Грейс и прикри уста с ръка. — Видя те? Тогава той… — гласът й секна и тя не успя да доизкаже мисълта си.
— Да, видя ме, но Крейн го забелязал, когато пълзял по тревата. Разбрал, че ченгето отива да извика помощ, за да ни арестуват и го убил.
За миг Грейс спря върху него изумения си поглед, после пламна.
— Нямат ли край лъжите ти? — възкликна тя с яд. — Първо твърдиш, че Ричард иска да ме убие, а сега пък — че убил полицая. Как можеш? Мислиш ли, че че ще ти помогнат тези лъжи? — каза тя, като кършеше ръце, и продължи. — Ричард каза, че си бил влюбен в мен. Съжалявам, но аз не мога да те обичам. С тези лъжи само ме караш да те мразя. Не мога да те обичам. Аз принадлежа на Ричард. Не можеш ли да разбереш това? — Тя пристъпи напред, като забрави от вълнение, че беше само с една полупрозрачна пижама. — Моля те, престани да говориш тези ужасни неща. Не ти вярвам. Никога няма да ти повярвам.
— Убил го с ножа — със същия, с който убил Джули Брюър — каза Елис, като я наблюдаваше внимателно. — В момента го зарива в градината. Ако не ми вярваш, излез и виж — хвани го на място и след това изчезвай, спасявай живота си. Мен ме остави. Не ме интересува какво ще ми се случи — вече съм отписан. Искам теб да спася.
— Но Джули се е самоубила — извика Грейс и плесна с ръце. — Как можеш да говориш такива неща? Той ми разказа как е станало всичко и аз му вярвам. Не вярвам на нито една твоя дума. Ти си зъл!
— Но на мен също ми каза — продължи Елис, като й махна с ръка да мълчи. — Той стоеше тук и се хвалеше. Той не е наред. Призна си го. Интересувал се от смъртта на жените. Така казва. Сафки знае, но не може да му попречи, защото Крейн го държи в ръцете си. Крейн довел Джули тук и я убил. Сафки се изтърсил точно когато Джули умирала. Попитай него, ако не ми вярваш. Затова Крейн ни прибра. Защото ти му трябваш. Утре ще се отърве от мен. Ще ме прати при Сафки и ти ще бъдеш в ръцете му. Когато му омръзне да се забавлява с теб, ще те убие.
— Как можеш да измисляш такива лъжи? — попита Грейс с яростна нотка в гласа си. — Не мога да те слушам. Не ти вярвам. Никой няма да ти повярва.
— Той казва, че си невероятна, неповторима. Смята, че си прекалила с евтините книжки и филмите. Мисли, че си побъркана. Нарича те мърла и ще се жени за дъщерята на някаква важна клечка с много отличия.
Грейс се извърна с отвращение.
— Сигурно си се побъркал — каза тя. — Мразя те. Да не си посмял да ми говориш повече. Писна ми от теб и ще кажа на Ричард, че въобще не искам да се доближавам до теб.
Елис вдигна свити юмруци. Безнадеждно беше. Скрегър беше единственото му спасение. Той беше открил името на Скрегър в телефонния указател и тъкмо щеше да му звъни, но Крейн му попречи. Само да се добере отново до телефона, може би щеше да я спаси.
— Добре, ако щеш вярвай — каза той, като сдържаше гласа си. Ще те спася, въпреки упорството ти. Но иди в градината. Ще го видиш там. — После той изгуби самообладание и яростно й се развика. — Дано това те убеди, глупава, малоумна, доверчива уличнице!
Тя веднага излезе от стаята, но навън се спря и отново се върна.
— Ще изляза — каза тя тихо — но само защото чувствам, че той има нужда от мен. Но на теб не ти вярвам и затова ще те заключа — и тя извади ключа от ключалката и го пъхна от другата страна на вратата.
Елис се опита да се надигне, с изкривено от ужас и бяс лице.
— Недей — извика той. — Не ме заключвай. Трябва да използвам телефона. Необходимо е.
— Ричард не иска да ползваш телефона — каза тихо Грейс, затвори и заключи вратата зад себе си.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Голямата, пълна луна обливаше градината със светлина. Нямаше никакъв вятър, въздухът беше горещ и неподвижен: беше една тиха, прекрасна лятна нощ.
Грейс застана на стъпалата и огледа моравата, като се надяваше да зърне Крейн, но не го видя. Не забеляза и нещо да помръдва из огромното тревно пространство, нито в дългите, добре подредени цветни лехи, осеяни с летни цветя. Нощният въздух бе напоен с уханието на цветята, а в далечината, върху високата тухлена стена, която ограждаше градината, лаврите и рододендроните хвърляха черни потайни сенки. На ляво от къщата се намираше гъст шубрак от вечнозелени растения и ели. Ако Крейн наистина беше в градината, както казваше Елис, той трябваше да е някъде там, реши Грейс, след като огледа откритото пространство пред себе си. Тя се върна в антрето, отвори шкафа и взе едно леко палто, което бе забелязала там през деня. Наметна го, затвори входната врата и бързо прекоси ливадата в посока към шубрака.