Крейн я привлече към себе си.
— Не се плаши — каза той. — Не исках да знаеш.
Тя си спомни думите на Елис: „Крейн го забелязал, когато пълзял по тревата. Разбрал, че отива да извика помощ, за да ни арестува и го убил.“
— Това полицаят ли е? — попита тя, като го гледаше ужасена.
Крейн кимна.
— Убил си го? — каза Грейс, като го сграбчи за ръкава и го разтърси. — Убил си го?
Сега погледът му беше напрегнат.
— Елис ли каза това?
— Да. — Ръката й несъзнателно продължаваше да разтърсва ръкава му.
— Беше нещастен случай — каза Крейн. — Просто исках да те спася. Всъщност не го убих аз. Той гледаше в стаята на Елис. Ти също беше там. Видях, че ви разпозна и двамата. Допълзях до него и го ударих по главата. Но когато той падна — държеше нож в ръката си (може би искаше да отвори прозореца с него) — се намуши на него.
— Ти го удари? — ахна Грейс.
— Мислех, че ще имаме време да избягаме — каза Крейн. — Никога няма да си простя. Но го направих заради теб, скъпа. Не можех да понеса мисълта, че могат да ни разделят. Не го ударих силно…, но той падна върху ножа.
Тя веднага му повярва, обви ръцете си около него и го придърпа към себе си.
— Ти си толкова добър към мен — изхлипа тя. — Не знам как мога да ти се отплатя. Има ли нещо, което не би направил за мен?
Той се ухили зловещо в мрака, прокара пръсти през косата й, после вдигна лицето й за да може тя да види какво ще й каже.
— Ще го заровя. Тъкмо копаех гроб, когато чух писъците ти. Никога няма да го открият в тази гора. Единственото, което трябва да направим, е да удържим на позицията си. Утре ще се отърва от Елис, а после двамата с теб може да се махнем от страната — да отидем в Швейцария или Америка.
— Но, те ще го открият — каза тя, ужасена. — Винаги става така.
Той леко я отблъсна от себе си.
— Не се плаши. Довери ми се — каза той. — А сега чакай тук, докато го заровя. Няма да се бавя.
— Аз трябва да ти помогна — отвърна тя. Побиха я тръпки. — Аз съм виновна, не мога да те оставя да го направиш сам.
Той махна леко с досада, но тя не забеляза.
— Моля те, остани тук — каза той, с лека нотка на раздразнение. — Мога и сам и не искам ти да си наблизо.
Той тръгна, а тя остана с фенера и чака много дълго. Седеше на тревата, държеше в ръце главата си и не можеше да повярва, че се бе случило това ужасно нещо. Той бе убил човек! Бе го направил, за да я спаси. Тя беше виновна и сега той бе в опасност.
Тези мисли се въртяха в главата й, докато той се върна. Тя случайно вдигна поглед и го видя как излиза от мрака и върви по пътеката към нея. По обувките и панталоните му имаше кал. Ръцете му също бяха кални.
Тя скочи на крака, но се спря. Имаше нещо странно в погледа му, което я плашеше. Той се доближи до нея и я хвана. Тя бе изненадана от грубостта му и от тежкото му дишане. Той дръпна палтото й, почти го свлече от нея, после рязко я привлече към себе си, хвана брадичката й с калната си ръка и вдигна лицето й към своето.
Тя разбра от погледа му какво възнамеряваше да направи и извика:
— О, не! Моля те, не тук! — но той сякаш не чу и впи устни в нейните.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Крейн стоеше край отворения прозорец в трапезарията, с ръце в джобовете, намръщен и замислен. Къщата беше странно тиха, а в градината нищо не трепваше под горещото пладнешко слънце.
Грейс се къпеше. Тя бе спала до късно и той не я бе виждал от предишната нощ. Той я чу да влиза в банята само преди няколко минути и се чудеше как ли се чувства тя в момента, дали щеше да му създаде неприятности.
Беше ходил да види Елис, чиито малки, сурови очички нито за миг не се преместиха от лицето на Крейн: отмъстителни, злобни очи. Той нищо не продума, въпреки че Крейн се бе опитал да завърже някакъв разговор и след като загуби търпение, го остави. После се бе опитал да се свърже със Сафки, но никой не отговори и там. Това го бе подразнило, защото му се искаше незабавно да се отърве от Елис. Изведнъж му дотегна и от Грейс, и от Елис, искаше бързо да приключи и с двамата.
Огромните ръце в джобовете се свиха в юмруци. Довечера щеше да очисти Грейс и да я зарови до Роджърс и Джули, далеч в самотната гора. При тази мисъл кръвта му закипя, обзе го старото, добре познато чувство, което притъпи всички останали чувства и мисли.
Но първо трябваше да се отърве от Елис, и той се отдръпна от прозореца, с намерението да позвъни отново на Сафки, но някакво движение привлече вниманието му. Той отново погледна през прозореца и сърцето му замря.
От мястото му се виждаше цялата пътечка, която стигаше до големите дървени порти. Пред вратата бе спрял старомоден „Ролс Ройс“, от който слезе генерал-майор сър Франклин Стюард, каза нещо на шофьора, отвори вратите и бавно тръгна по пътеката.