— Нищо не мога да направя — каза той раздразнено. — Няма никаква работа за Вас! Имам името и адреса Ви. Ако изникне нещо ще Ви известя.
— Все едно и също повтаряте — каза момичето с безизразния си глас. — Вече три седмици минаха, откакто Ви дадох четиридесетте шилинга. Трябва да направите нещо за мен. Когато взехте парите казахте, че сте сигурен, че ще уредите нещо за няколко дни.
Г-н Уиткъм промени цвета на лицето си. Той погледна крадешком Елис, после отново момичето.
— Внимавай какво говориш — отвърна и той, като снижи глас, — четиридесет шилинга? За какво става дума? Какви четиридесет шилинга?
— Казахте, че ако Ви дам четиридесет шилинга ще ми намерите работа, за която не е нужна препоръка — каза момичето с прегракнал от вълнение глас. Казахте, че това е заем, за да може да оправите нещата. Дадох Ви ги, защото нямах никакви препоръки.
— Вие си измисляте — каза смутено г-н Уиткъм. — Почакайте малко. Нека да видя какво иска този господин. Не трябва да говорите такива неща пред свидетели. Не съм взимал никакви пари от Вас.
Той отиде срещу Елис.
— Какво има? — попита той, а неспокойният му поглед изследваше лицето на Елис.
— Търся работа — изписа Елис с пръсти чрез азбуката на глухонемите.
На лицето на Уиткъм се изписа облекчение. Мислеше, че Елис може да е чул какво бе казало момичето. Пръстите му се задвижиха. С лекота те заизписваха думи, твърде бързо, за да бъдат разбрани от Елис.
— По-бавно — отвърнаха пръстите на Елис. — Аз съм начинаещ.
Г-н Уиткъм вдигна раздразнено рамене, отвори едно чекмедже под тезгяха и извади оттам формуляр. Остави го пред Елис, после отново се върна при момичето.
Докато Елис четеше формуляра, чу момичето да казва:
— Ако не можете да ми намерите работа, искам да ми върнете парите.
— Не разбирам за какво говорите — отвърна г-н Уиткъм. — Защо продължавате да говорите за пари? Не бих взел пари от Вас.
— Но Вие взехте — запротестира момичето, — и искам да ми ги върнете. Ще кажа на Вашите началници. Предложихте да ми намерите работа без препоръки…
— Престанете! — и рече г-н Уиткъм, чукайки по тезгяха с костеливите си кокалчета. — Кой ще повярва на такава история? Крадеш, нали? Току-що си излязла от затвора. Кой ще ти повярва? Изчезвай или ще повикам полиция.
— Искам обратно парите си — повтори момичето с треперещ глас. — Нямам пукната пара. Не разбираш ли? Не знам какво ще стане с мен.
— Нищо не мога да направя — каза г-н Уиткъм. — Няма смисъл да упорствуваш. Нещо може да се появи. Но ако искаш да ти помогна не трябва да казваш, че си ми заела нари. Не трябва да лъжеш. До никъде няма да стигнеш така.
— Но аз наистина ти заех нари — каза момичето, изведнъж ядосано. — Ти каза, че това е само заем, но всъщност не е. Било е подкуп.
Изведнъж г-н Уиткъм се захили. Сега се почувствува сигурен като се убеди, че Елис не би могъл да чуе казаното.
— Те няма да ти повярват, малка глупачке. Никой не би ти повярвал. Моята дума е по-тежка от твоята. Махай се! Мислиш ли, че някой иска да наеме глуха, при това бивша затворничка? Задай си този въпрос! Помисли върху него. Ще го направиш ли? Изчезвай! И ако се върнеш и продължиш да твърдиш, че съм взел пари от теб, ще извикам полицай.
Елис видя как ръцете на момичето се свиха в здрави малки юмруци. Те удариха леко тезгяха и изчезнаха.
Той се отдръпна назад, когато тя се обърна към вратата, но беше твърде късно, за да види лицето и. Наблюдаваше я докато отиде до вратата и я отвори. Раменете и клюмнаха, а овехтялата и малка шапка я обгръщаше като ореол на отчаянието.
Вратата се затвори.
Г-н Уиткъм се ухили, после отново се върна при Елис.
— Попълнихте ли формуляра? — попита той с пръсти.
Мръсник, помисли си Елис. Така постъпваха с мен преди да се науча да се грижа сам за себе си.
Беше прочел формуляра и разбрал веднага, че тук няма да получи работа. Там пишеше, че са необходими три лични препоръки преди да бъде разгледана молбата. Той се сети за момичето. Ако кажеше на този стар мошеник, че не може да осигури препоръки, той щеше да му поиска пари и после нямаше да направи нищо за него. Той беше разочарован, вбесен и се наведе над тезгяха, отправяйки гневен поглед към г-н Уиткъм.
— Чух, свиня такава — каза той. — Чух всичко.
Той удари мършавото отпуснато лице на г-н Уиткъм. Възрастният човек нададе сподавен вик, олюля се и се свлече зад тезгяха. Елис не си направи труда да види какво стана с него. Той отиде до вратата, отвори я, хвърли поглед по продължението на коридора и затича бързо надолу по стълбите.